Светлана Хънт е родена в Киев през 1969 г., а от 1975 г. живее в САЩ. Завършила е легендарната френска кулинарна академия Cordon Bleu Culinary и има три деца от съпруга си белгиец, който е успешен бизнесмен.
През 2016 г. тя основа у нас Lucky Hunt Foundation – организация, чиято мисия е да спасява малтретирани и бездомни животни от улиците на България. Клиниката на фондацията се намира в покрайнините на Варна и е сертифицирана като приют и затворено стопанство от тип 1. Към днешна дата тъжната статистика сочи, че тя е една от малкото официални болници за четириноги в нашата страна. Светлана, която дели времето си между България и САЩ и може често да бъде забелязана да пие кафето си с Карл Лагерфелд и още куп звезди, се съгласи да отговори на няколко наши въпроса в кратко телефонно интервю.

-Здравейте госпожо Хънт, къде ви намираме в момента?

-Здравейте на вас и всичките ви прекрасни читатели. Същински гражданин на света съм, но точно в момента съм в София, тъй като имам доста ангажименти свързани с моята клиника и фондация.

-Много хора твърдят че обичат животните, но са единици тези като вас, които наистина подават ръка на бездомните четириноги. Кога решихте, че ще посветите времето си на тази кауза?

-Аз израстнах с много животни около мен. Цялото ми детство мина сред тях. Но първият ми професионален допир с четириногите беше в Лос Анджелис, преди да дойда да живея в България. Това беше през 2007г., когато регистрирах фондация в Калифорния. Там обаче законите са доста по-различни. Имах идея да купя къща в Палм Сприйнгс, някъде в пустинята. Исках там да живеят кучетата, които са в списъците за евтаназия в САЩ. За съжаление в Америка убиват по 10 000 кучета на ден. Тук в България сме много по-хуманни и имаме по-добри закони, не убиваме кучета. Даваме им шанс да живеят. Затова реших да пренеса тук моя проект. Когато дойдох за първи път в България, забелязах, че има много кучета по улиците, а за тях е особено тежко през зимата. В началото ходех по улиците и ги хранех, но осъзнах, че с това няма да подобря качеството им на живот. Тогава реших да създам организация, която да помогне на четириногите - направих си план какъв точно проект ще реализирам, разгледах и какво се прави в редица други държави, какви са способите за намаляване на популацията и какъв е начинът да направим живота на бездомните кучета по-поносим. Установих, че кастрацията е най-важна. Така малко по малко стартирах с тази идея... В началото беше много трудно, защото все пак не съм българка, не говоря вашия език добре. Но накрая реализирахме целия проект и сега Lucky Hunt Foundation е факт.

-Какво може да разбере човек, ако погледне бездомно куче в очите?

-Това е сложен въпрос. За мен няма бездомно куче и домашно куче. Едно и също е. Всъщност бездомното куче е бившо домашно куче, което някой е изхвърлил или изоставил. Когато погледнеш в очите едно куче или животно, ти виждаш само искреност, която никъде другаде не може да срещнеш.

-Фондацията, която оглавявате, предлага няколко наистина нестандартни начина за подпомагане на бездомните животни като дистанционно подпомагане, което може да се осъществи чрез лайф стрийм. Разкажете малко повече за това.

-Животните без постоянен дом са включени и в програмата „Virtual Adoption“. Тази хибридна форма на осиновяване се осъществява чрез уебсайт, който позволява да се осинови едно (или няколко) животни от всяка точка на планетата чрез лайф стрийм. Така или иначе всеки ден прекарваме доста време в интернет и затова реших, че това е подходящ вариант. Ще се работи с доста голям екип от хора, за да се осъществи този начин за подпомагане на животните. Този проект е и доста социален, защото ще събира пред монитора различни природозащитници от цял свят. Така много от тях ще научат и къде е България.

-Какво е най-важното, което децата ни трябва да знаят за бездомните кучета?

-Най-важното е да знаят, че тези животни невинаги са били бездомни. Ние, големите хора, трябва да имаме отговорност и уважение към четириногите. Ние ги захвърляме на улицата и ги оставаме да се размножават. Децата трябва да знаят, че кучето може да бъде най-верният ти приятел в живота. Ти можеш да го изоставиш, но то теб никога няма да остави…

-През последните години мнозина започнаха да се питат откъде всъщност се появиха толкова много бездомни кучета. Отговорът е много прост, нали?

-Ние сме виновни. Но пак казвам, че в България нямаме такова лошо отношение към кучетата, няма евтаназия. Смятам, че хората трябва да работят в посока на това да се грижат за своите кучета, да не ги изоставят и добре да премислят, когато си взимат домашен любимец. Необходимо е и всички да бъдат ангажирани с мисията за кастрацията, а не само определени фондации, като нашата например. Ако всички обръщат повече внимане на това, проблемите могат да се разрешат буквално за една година.

-Колко кучета отглеждате вкъщи?

-При мен взимам само кучетата, които не могат да останат да живеят в приюта към фондацията. Обожавам пекинези и пудели, защото са много интелигентни животни. Но не деля кучета на породисти и непородисти, дори много от уличните четириноги са доста по-умни и привързани от определени породи. В момента вкъщи отглеждам осем кучета, две котки и един заек. Но аз живея в голяма къща и имам тази възможност. Мисля обаче, че ако човек живее в апратамент и харесва животните, е хубаво да има до две животни. Тогава ще има възможността да се грижи по-адекватно за тях, а и самите четириноги ще живеят по-хубав живот.

-Какъв е начинът да накараме обществото да се отнася по-толерантно с проблемите на другите, даже и тези други да са просто „бездомни помияри“?

-Образованието е много важно, защото хората не могат да знаят всичко. Затова трябва още от училище децата да са информирани за този проблем. Това е задача и на фондациите и на зелените организаци като моята, които трябва да информират обществеността, да организират кампаниии да показват на гражданите каква трябва да бъде адекватната грижа за бездомните животни.