Независимо дали вярваме в съществуването на "сродната душа" или не, факт е, че прекарваме голяма част от живота си в съзнателно (или още не), търсене на "половинка". Човек, който да ни обича, разбира, желае, допълва и каквото още там му възложим да прави. Намираме го и го убеждаваме да сме "заедно докато смъртта ни раздели".
Добре де, може и да не се женим, но сме заедно. И всичко това, защото като малки са ни разказвали приказки и разчитаме на изречението: "Имало едно време едно момче и едно момиче, които се срещнали, влюбили се, оженили се и заживели щастливо". Надяваме се, че някъде там има някой, зачислен да ни бъде половинката, която просто трябва да срещнем.
И намираме ние един такъв човек, който да се вписва в представите ни за идеален (адски сме нахални, защото самите ние не сме идеални, пък търсим това у другите) и решаваме да се оженим. После евентуално и се развеждаме със същия този прекрасен, чудесен, нали беше идеален? наш половин, но това е друга история. Да се върнем на женитбата.
Истината е, че единствените същества, при които сватбата е просто съюз на две части, създадени с едничката цел да бъдат събрани и да направят прекрасно цяло, изобщо не сме ние хората. Повечето дори не ни бива в брака, защото се променяме, но не един според друг така че да продължим да си пасваме, а както ни хрумне. И в един момент двамата, успешно бракосъчетани, вече стават напълно несъвместими и се разделят/разглобяват.
Има една друга част от населението на планетата, за която "сватба", не е безбожно красива чисто бяла рокля, умопомрачителни обувки, златни халки, хиляди левове, милион гости, вечери, цветя, снимки и спомени.
Всъщност е двигател, скоростна кутия, изпускателна система, винтове, болтове, гайки и тук-там заваряване. Всъщност "сватба" е мястото в автомобилния завод, където двигателят и купето се срещат за първи път, за да се съберат за вечността. Това е мигът, в който всички компоненти си идват на мястото - без конфликти и компромиси от нечия страна, без колебание, без недоволни роднини. 5 години гаранция. Човеците не си обещават и толкова.
Провалът ни изобщо не е, защото не сме се постарали достатъчно за сватбения ден. Напротив, дали сме достатъчно от себе си, дори сме добавили към десетина хиляди от банката. Направили сме всичко възможно да организираме едно добро начало на съвместния си живот и купон за старта на бъдещето ни семейство. А резултатът пак е развод, защото сме пренебрегнали дизайна и не сме проверили дали си пасваме от всички страни. Колите не правят така.
Opel произвеждат автомобили от над сто години и разбират от сватби, така да се каже. Колкото до човешките, те предлагат Cascada - красиво и елегантно кабрио с мек покрив, четири места (за двама женещи/омъжващи и двама, които да им се смеят, с други думи кумове). Във фабриката в Полша, където в момента се сглобява Cascada, на една поточна линия се срещат 1.6-литров турбо двигател и неговата Delta II платформа, женят се и си раждат 200 коня.
И както модните ревюта завършват с булчинска рокля, така и гамата на Opel се затваря от един сватбен модел. Cascada е изящно кабрио с мек покрив/воал, фин дизайн на багажника/гърба и луксозен интериор. Какво повече ти трябва за една сватба?
Снимки: Getty и Opel