Днес искам да ви запозная със Стан Ларкин. Младият мъж, който е оцелял без сърце в продължение на 555 дни.

Той е само на 25 години, а се изправя пред най – тежкото изпитание за едно човешко същество – да оцелее!

Стан не само оцелява, но доказва, че силата на волята е отвъд всички страхове и предразсъдъци. Той се бори, живее, дори тренира усилено баскетбол – с изкуствено сърце, което носи в раница на гърба си и което го поддържа жив.

Когато е още тийнейджър и живее в Мичиган разбира, че има сърдечен проблем. Това се случва още през 2007. Той припада по време на баскетболен мач. Установяват, че има риск за живота му.

И той, и брат му биват диагностицирани с (ARVD) Аритмогенна дяснокамерна дисплазия. Заболяването може да е наследствена или придобита кардиомиопатия, протичаща с дилатация на дясната камера и камерни ритъмни нарушения. Твърде често заболяването е причинено от физически натоварвания. Спортисти – както в случая на Стан и брат му Доминик. Мъжете, засегнати от АRVD, са по-често от жените.

Много млади атлети умират внезапно, следствие от това състояние.

Двамата братя Ларкин са включени в списък за трансплантации на сърце. Но както всички знаем, понякога чакането може да бъде продължително. Ето защо, след като сърцата им вече не могат да поддържат нормалните си функции, им биват поставени устройства, които да ги заместват.

Доминик получава сравнително бързо ново сърце – успешна трансплантация едва няколко седмици след поставяне на изкуственото сърце. Но Ларкин е принуден да чака много по-дълго за трансплантация.

Това е причината, да живее ден след ден, неразделно със своята раница, в която изкуственото сърце, изпомпва кръв и поддържа тялото му.

Той е първият пациент, кого са изписали, за да може да се върне в дома си, при семейството си, въпреки рискованото състояние.

Така, повече от година, Ларкин живее по този начин. Но това не го спира да продължи своя активен живот, тренировки и ежедневно да преминава нови граници.

През май 2016, получава своето ново истинско сърце и е готов да застане рамо до рамо с брат си. Готов е да живее както преди, да възстанови обичайния си режим и тренировки, и да се отдаде на кариерата си в баскетбола.

Макар и най-важният, сърцето си остава само орган, и то заменим. Но волята на човек да се бори – това е очевидно двигателната сила за живот!