Отвън бе мразовито, зимно утро, а в уютното кафене на партера на офис-сградата на редакцията ухаеше на свещи с аромат на канела и ябълки. В уречения час на срещата ми с Магдалена, нито минута по-късно, се появи и самата тя – висока, елегантна, с лека походка и лъчезарна усмивка.

Поканата за интервю, която ѝ отправих преди празниците, и която тя с охота прие, се роди спонтанно. Познавам добре блога ѝ за здравословно хранене Naturelita, следя го от почти година вече, а съвсем наскоро се появи и първата ѝ книга - „По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години“. Исках да я видя на живо, да я разпитам повече за професията ѝ като нутриционист, която в България все още не е особено популярна, да почерпя знание и вдъхновение за храненето и здравето като цяло и да я разпитам нещичко и за новата ѝ книга, която ще бъде полезно четиво за всяка бъдеща или настояща майка. Магдалена бе така мила да ми сподели всичко, от което се интересувах, и дори след интервюто не спрях да задавам въпроси и да я бавя за предстоящия ѝ работен ангажимент. Но се надявам, че ми е простила натрапчивото любопитство. А сега ви предлагам да прочетете и интервюто, което тя даде за Woman.bg...

Представи се с няколко думи.

Казвам се Магдалена и съм завършила холистична нутриционистика. Това е канадска специалност, която е близка до диетологията с елементи на психология. Метод, който гледа на човека като на едно цяло от навици, убеждения, начин на живот и се стреми да му предложи начин на хранене, който да не бъде режим или диета, а ежедневие, което следва неотменно, ежедневие, което го изпълва с енергия и жизненост. При различни заболявания правилното хранене може да помогне за тяхното лечение или преодоляване, без, разбира се, да гледаме на него като на някаква панацея, без да отричаме традиционната медицина и другите форми на лечение. В случая се търси холистичният подход.

Като цяло забелязвам, че си доста умерена. Ти допускаш в един здравословен начин на хранене включването не само на растителни продукти, но и на животински, които, разбира се, произхождат от контролирана среда – пасищни животни, свободно гледани кокошки и пр. Доколко е важен за теб този баланс на фона на все по-честото залитане в крайности като веганизъм, суровоядство и пр.?

Аз съм против залитанията и излизането от баланс. В България стана модерно през последните години хората да се делят на подобни групи – вегани, последователи на Дюкан, различни форми на диета като 90-дневната. Истината е, че в началото всеки един контролиран начин на хранене може и ще даде някакви резултати. Хората, които преминават на изцяло растителна храна, всъщност се подлагат на детокс. Те се чувстват пълни с енергия, по-жизнени, често пъти различни заболявания биват излекувани или поне овладени до известна степен. И това ги прави много запалени последователи на въпросния хранителен режим, до степен такава, че започват да го проповядват и опитват да го налагат на хората около себе си. Истината е, че с течение на времето един такъв ограничаващ начин на хранене носи със себе си и различни последици. Например, дефицит на Омега 3 мастни киселини, недостиг на цинк и желязо. С течение на годините у тези хора, не при всички, но в един сериозен процент от тях, започва да се наблюдава недостиг на мазнини, слабост, проблеми с фокусирането, със запомнянето на информация, суха кожа, чупливи нокти и т.н. Опитът ми показва, че ако от менюто се премахнат определени хранителни групи, е необходимо липсата им да се балансира с подходящи хранителни добавки. В противен случай неминуемо се стига до нарушения и хранителни дефицити.

Какво те подтикна и вдъхнови да започнеш да изучаваш храната, здравето и благоденствието на хората посредством нея? Здравословен проблем, залитане по някаква wellness мода или чисто вътрешно притегляне към тази материя?

За мен това бе част от пътя към търсене на лично призвание. Първата ми професия е свързана с икономика, работех в голяма фирма, където се научих на много неща като професионализъм, самодисциплина, внимание към детайлите и т.н. Но в същото време усещах, че това не е истинското ми призвание и че искам да правя нещо различно. Винаги, когато си задавах въпроса какво всъщност искам да правя, се редуваха отговори от тип на „искам да работя с хора“, „искам да ги вдъхновявам да живеят по-добре“, „искам да мога да пиша и да творя“, а в същото време като един типичен Телец винаги съм обичала хубавата храна, гурме храната. Когато научих за професията нутриционистика и попаднах на институти, в които се преподава тази специалност, открих пресечна точка на всичко онова, което харесвам да правя, и реших, че това е моето нещо, това е моят път. Записах да следвам в Канадски институт за природно хранене (CSNN). След като завърших, продължих да се обучавам в различни формати, курсове и тренинги и вече практикувайки професията си да научавам много от самата работа.

Супа със сладък картоф, морков и джинджифил

Кои са нещата, които се промениха в теб и за които си най-благодарна?

На първо място, смятам, че станах много по-толерантна, приемаща, разбираща и неосъждаща хората.

Сблъска ли се с неразбирането, та дори и раздразнението на околните, когато започна да променяш начина, по който възприемаш храната и здравето?


Давам си сметка, че всеки от нас върви по своя път и на всеки му отнема различно време да стигне до определено място, до конкретна цел. Например, в началото, когато започнах да се занимавам със здравословно хранене, както повечето хора, които откриват нещо ново и искат да го предадат на своите близки и приятели, започнах да ги убеждавам колко е добре за тяхното здраве да променят храненето си, да не консумират това или онова и съвсем нормално това се посрещаше с неразбиране и с резистентност. Хората, които са свикнали с определен начин на живот, не приемат лесно наложената им отвън промяна. Постепенно осъзнах, че това не е правилният подход и че не можеш да накараш никого насила да промени себе си и начина си на живот. С времето станах наистина много по-толерантна и приемаща. Не се опитвам да съм проповедник, налагащ някакви нови порядки. В същото време, когато някой ме потърси за съвет, за помощ, винаги съм готова да я дам, при това без излишна доза критика към ситуацията, в която човекът е изпаднал.

Ти си известна на българите с блога за здравословни съвети и рецепти Naturelita. Разкажи повече за него – кога и как се реши да стартираш блога, какви трудности срещаш преди и сега в поддържането му?

Стартирах блога още докато учех в института по природно хранене (CSNN). Първоначално, идеята ми беше да си комуникирам с хора от целия свят, които се интересуват от този начин на живот, затова и блогът беше изцяло на английски език. В последствие, когато започнах да практикувам професията в България, исках да стигна до повече хора тук и поведох блога на български. До момента в него има много рецепти и полезни съвети за хранене, но от тази година планирам доста сериозна промяна – от блог ще се превърне в сайт. Освен традиционните рецепти, вече ще има много повече съвети, програми, безплатни електронни книги и видеа, уебинари... Всичко това постепенно ще се превърне в една платформа, с която ще мога да демонстрирам отношение си към храната и храненето, към холистичния начин на живот и се надявам да достигна до повече хора през глобалното виртуално пространство.

Какви са впечатленията ти за българската жена – доколко насериозно взима храненето и ползите от него, опитва ли се да приобщи към новия си начин на живот семейството и близките и с какъв успех?

Впечатлението ми е, че сред българските дами все по-често се появява интересът към здравословното хранене, разбирането, че то е в основата на здравето и добрата визия. На лице е желание да научават повече и да съумяват да прилагат здравословното хранене на практика както за себе си, така и в семействата си. Осъзнавам, че това е дълъг и труден път и не всички са готови за него. Все още не е голям процентът на жените, възприели здравословното хранене като начин на живот, а не като поредната модна диета. Но съм сигурна, че в бъдеще това ще се промени. Често пъти катализатор за това да се насочат към здравословното хранене е появата на децата. Когато една бъдеща майка или майка на малко бебе иска да избере най-доброто за своето дете, разбира, че личният пример далеч не е без значение и че на първо място трябва да се погрижи за собственото си добро хранене, за да може след това да помогне и на детето си да се храни пълноценно и разнообразно.

Не е ли много скъп този начин на живот – плодове, зеленчуци, ядки, семена, супер храни, яйца от свободни кокошки, месо и млечни продукти от пасищни животни...? Можем ли да живеем здравословно, без да влагаме всичките си средства в това?

Всяко нещо си има алтернативна цена. Тогава, когато пестим от храна, говоря за хубава храна, която винаги идва на своята по-висока цена, в един момент се налага да отделяме много повече средства за медицински разходи за лечение и лекарства, без да добавям към това и емоционалната цена, която се заплаща, шока при заболяване, тревогите на близките и т.н. За мен парите, инвестирани в превенция на здравето, са най-смислено похарчените пари. Абсолютно си заслужава всеки един лев, даден за качествена храна, защото това ни гарантира по-хубав, по-качествен живот, здраве на нас и на семействата ни.

Цветно предястие с авокадо



Съвсем наскоро издаде и първата си книга – „По-здрави бебета. Всичко за храненето от раждането до 2 години“. Разкажи ни за нея – на първо място, какво те вдъхнови да я напишеш?

Вдъхновението за книгата беше моята малка дъщеря, която този месец навършва 2 години. Като човек, завършил нутриционистика, смятах, че имам идея какво включва правилното захранване, но, разбира се, исках да прегледам повече материали по въпроса, тъй като в института имахме само един модул за детско хранене. Още в самото начало се сблъсках с тонове противоречива и взаимно отричаща се информация. Например, някои казват, че захранването на бебето е добре да започне в 3-4 месец с плодов сок, други твърдят, че трябва да се изчака до 6-и месец, трети смятат, че е добре да се отложи до 7-8 месец. В някои системи захранват с инстантна оризова каша, в други с растителна храна, има и такива, които предлагат като първа храна полусварен жълтък и т.н. Цялата тази противоречива информация ме накара да приложа един по-системен подход към нея и изчитайки тонове литература, филтрирайки прочетеното, интересувайки се от клиничните изследвания, които стоят зад една или друга теория, се опитах да обединя най-доброто от различните системи и онова, което аз самата съм приложила на практика. Във всяка една от системите и школите има полезни неща, а има и такива, които не са особено подходящи или пък са трудно приложими. И до голяма степен моето желание е било да направя една книга справочник, към която майките да се обръщат и да намират лесни, бързи и практични отговори в този наистина предизвикателен период какъвто е захранването на детето.


Къде най-често бъркат съвременните майки в отглеждането на своите бебета и трябва ли им помощ? Какво е отношението ти и към съвременната педиатрия?

Факт е, че се допускат грешки, факт е и че до майките не достига достатъчно точна информация. За съжаление, педиатрията, но и медицинската наука като цяло, пренебрегва значението на храненето за здравето. Лекарите изучават твърде малко хранене. За да влезе една теория, свързана с храненето, в медицинските учебници, са нужни повече от 10 години, след като тя вече е факт, т.е. информацията там е много стара. Храненето днес се променя и изискванията спрямо него също, защото светът ни се променя много бързо. И всичко това е в резултат на промените в климата и почвите, така че не е нормално да се работи с информация от преди 10, 15, 20 и повече години. Все още има майки, на които им се казва да дават плодови сокчета на децата или да ги хранят с попара и кус-кус всяка сутрин – все глутенови култури, които в никакъв случай не са подходящи в такава крехка, ранна детска възраст и всъщност предразполагат към хранителни алергии, дерматити, екземи. Разбира се, аз не искам да слагам всички под един знаменател, има много лекари, които се интересуват, четат и боравят с най-новите информации и изследвания, но за съжаление това не е масова практика. И се оказва, че майките, които наистина искат да постъпят правилно и да захранят децата си по възможно най-добър начин, се налага сами да се интересуват повече и сами да достигат до нужната им информация.

Ако една майка все пак успее да отгледа детето си до 2-годишна възраст по начин, който намира за добър и здравословен, какво се случва след това, когато детето тръгне на градина, на училище, сблъска се чипсовете и кроасаните, с нездравословните навици на другите родители и деца?

Това е неминуемо да се случи в света, в който живеем. Хранителните изкушения са навсякъде, цялата хранителна индустрия с огромния маркетинг, който стои зад нея, е насочена към децата като към най-лесна жертва. Децата нямат филтър, те не могат да преценят кога какво им се предлага и продава. И става много трудно да опазим децата си, след като те излязат от социалния кръг на семейството и навлязат в други социални групи каквито са детската градина, детската площадка и пр. Затова апелът ми е да обърнем внимание на първите 2 години, когато ние като родители имаме много повече контрол над това какво и как ядат децата ни и можем да подбираме тяхната храна. Както при строежът на една къща има огромно значение здравината на основите, така и при отглеждането на едно дете, онова, което задаваме в началото като основа на имунната система, до голяма степен определя здравето му и вкусовите му предпочитания в последствие. След това, когато детето започне само да избира храната си, да иска и настоява да опитва, правилният подход не е да го ограничаваме и непрекъснато да му забраняваме (забраненият плод безспорно е най-вкусен), а по-скоро да се опитваме да балансираме нещата у дома, поднасяйки предимно чиста, разнообразна храна и избягвайки рафинираните въглехидрати. Добре е да даваме пример на децата с начина, по който самите ние се храним (всяко малко дете иска да прилича на мама и татко). Важно е, разбира се, да му даваме и нашата любов и внимание, тъй като здравословното хранене не е просто храната, то е храна, движение, игри и много любов и близост, от които тези деца имат нужда. Често пъти, прекомерното посягане към сладки неща е някакъв опит да се замести липсата или недостигът на любов и внимание.

Настъпи новата 2015 година – своеобразно ново начало за всеки. Какво би посъветвала онези хора, които искат да ознаменуват новия старт по здравословен начин? Все пак, зад гърба ни стоят празнични трапези и обездвижване. Какво предлагаш – детокс режим, диета, плавно преминаване към по-овладян и здравословен начин на хранене?

Това, което обикновено се случва в началото на годината, е, че всеки започва някаква нова диета в опита си да поправи щетите от прекаляването с празничните трапези, по-голямото количество алкохол и сладките неща. Това обикновено не е добро решение. На практика това, което се случва, след като прекалим с изкушенията по празниците и се обездвижим, защото навън е студено, защото пътуваме и посещаваме свои близки, е че тялото става по-кисело, нарушава се естественият pH баланс в организма, който би следвало да е по-скоро алкален. Киселинната среда е много подходяща за развиването на слуз и затова много хора след празниците се оплакват от запушен нос при събуждане сутрин, наличие на храчки и секрети, при жените засилен вагинален секрет, ушна кал и т.н. Всички те са признаци, че в организма има натрупана слуз в резултат на вкиселяването на тялото, а тази слуз е благоприятна среда за развитието на патогенни микроорганизми. Неслучайно грипните епидемии настъпват януари-февруари, след дългите и продължителни празници. Моят съвет е не да се спазва детокс или диета, а да се направи едно по-алкално хранене, което може да продължи от 3 до 4 дни или една до две седмици. В рамките на тези дни да се ядат предимно зеленчуци, да се пият много зеленчукови сокове, обръщам внимание – зеленчукови, а не плодови фрешове, много билкови чайове, много вода с цел възвръщане на нормалното pH на организма, изчистване на слузта, на токсините, на киселините, така че организмът отново да бъде здрав, жизнен и устойчив на грипния вирус. Повече по тази тема можете да намерите в последните публикации в блога ми, както и примерни режими за такова хранене през януари. За финал, това, което искам да пожелая на читателите, е преди всичко много здраве през новата година и осъзнатост, че здравето е личен избор, нещо, което зависи от нас самите, и което правим всеки ден чрез избора си на храна, чрез движението си и начина, по който реагираме на стреса и на различните неща, които ни се случват. Приемайте всичко по-леко и се грижете за себе си.

Интервюто взе Августина Тодорова