Събрани съчинения (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата е всъщност първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо (Черната овца и още басни).

В нея е поместено едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ век – Динозавърът, за който Итало Калвино казва: “...досега не съм попадал на микроразказ, който да превъзхожда този на Монтеросо: “Когато се събуди, динозавърът бе още там.”

В Събрани съчинения са включени още дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света: чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешния монолог на магната, изтерзан от музикалните амбиции на дъщеря си; разказаната на няколко гласа смърт на едно куче в Диоген също; първообразът на социалните мрежи в Един на всеки трима плюс няколко изтерзани писатели, няколко актриси любителки и една навеждаща на философски размисли крава.
(~ Нева Мичева, преводач и редактор на поредицата)

ИК: Жанет 45
Цена online: 9.50 лв.
Меки корици
Брой страници: 104

„Често чувам възхвали на краткостта и за миг аз също се ентусиазирам, като ми кажат за пореден път, че хубавото, ако е кратко, е дважди по-хубаво*. И все пак нали се сещате как в началото на първата от Сатирите Хораций се пита (или се прави, че пита Меценат) защо никой не е доволен от своята орис, та търговецът завижда на воина, а воинът – на търговеца? Истината е, че авторът на къси текстове нищо не желае повече на тоя свят, отколкото да пише безкрайно дълги текстове, в които на въображението да не му се налага да се труди и в които факти, вещи, животни и хора да се съчетават, търсят или отбягват, да живеят и съжителстват, да се обичат или свободно да проливат кръвта си, без да зависят от точката. Същата точка, дето в този момент се налага да сложа по силата на нещо по-властно от мен, което уважавам и ненавиждам.“
~ Аугусто Монтеросо, из Перпетуум мобиле (1972)

„Ювелир. Артист на сдържаността и изчистения стил – свободен, бистър, прям.“
Archivos del Sur

Аугусто Монтеросо

„Преди него никой не е дебютирал така в литературата. Със сборник, озаглавен Събрани съчинения, който отгоре на всичкото съдържа най-краткия разказ на света, въстава срещу Патоса и започва от края, защото Събрани съчинения всъщност е заглавието на финалната история. Финална за книгата, не и за автора, който през последвалите години се постарава да достигне висотата на Рулфо и Борхес.“
Енрике Вила-Матас, El País

„Монтеросо е най-известен с Динозавърът, смятан от някои за най-миниатюрния разказ, писан някога. През 1996 г. в интервю за Massachusetts Review писателят си припомня: “Още пазя първите отзиви за книгата: критиците възненавидяха Динозавърът. Оттогава много пъти съм чувал възмущения, че това не е разказ. На всички отговарям: вярно, не е. По същността си е роман.“
MobyLives

„Аугусто Монтеросо е един от малкото писатели (сякаш Борхес е един от другите или единственият друг), които се раждат в литературата като класици и с намерението да бъдат класици.“
La Vanguardia

Разказ

СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ

В мига, в който брат Бартоломе Арасола осъзна, че се е загубил, прие, че спасение вече няма. Могъщата тропическа гора на Гватемала го бе уловила в безжалостна, окончателна клопка. Безсилен в топографското си невежество, той кротко седна да дочака смъртта. Възжела да загине на място, без помен от надежда, сам-самичък, с мисъл, отправена към далечна Испания и по-точно – към манастира Лос Аброхос, където веднъж Карлос V бе снизходил от висотите на своето величие и бе споделил с него, че разчита на религиозното му дръзновение в душеспасителното дело.
Когато се събуди, се видя обкръжен от група туземци с безизразни лица, които се готвеха да го принесат в жертва пред някакъв олтар; олтар, който му заприлича на ложе, където най-сетне да отдъхне от страховете, съдбата и самия себе си.
За три години в страната бе овладял в известна степен местните езици. Направи опит. Произнесе няколко думи и те бяха разбрани.
Тогава у Бартоломе разцъфтя една идея, която му се стори съвършено достойна за талант и обща култура като неговите, както и за щателното му познаване на Аристотел. Спомни си, че същия следобед се очаква пълно слънчево затъмнение. И дълбоко в себе си реши, че непременно ще си послужи с това свое знание, за да измами похитителите си и да си спаси живота.
– Ако ми посегнете – рече, – мога да сторя тъй, че слънцето да помръкне в небето.
Туземците го погледнаха втренчено и в очите им Бартоломе съзря неверие. Видя как набързо се съвещават и зачака, изпълнен с надежда, пък и с известна досада.

Два часа по-късно от сърцето на брат Бартоломе Арасола буйно шуртеше кръв над жертвения камък (лъщящ под матовата светлина на потъмнялото слънце), докато един от туземците бавно, с равен глас нареждаше дата след дата безбройния низ от идните слънчеви и лунни затъмнения, които астрономите на маите бяха предвидили и описали в своите кодекси* и без неоценимата помощ на Аристотел.

* Кодекси се наричат предшествениците на книгите: ръкописи на пергамент или хартия, подвързани заедно. След целенасоченото им унищожаване от испанците, едва три от Кодексите на маите са се съхранили. Те датират от векове преди Конкистата (т.нар. Дрезденски кодекс е най-старата книга на двете Америки) и съдържат листове, получени от кората на фикус аматъл, изписани от двете страни с идеограми и илюстрирани с рисунки, в които се говори за астрономия, астрология, календари, хороскопи, религия, предсказания. Б. пр.