Изящество на фини линии, изтънченост, елегантност, уникален чар - тези изрази точно характеризират стила Тoile dе Jouy.

Първоначално под термина "Туал де жуи” (Toile dе Jouy) се разбирало не интериорен стил, а начин за художествено оформление на плат, който се произвеждал във фабрика в градчето Jouy-еn-Josas /Жуи-ан-Жоза/, близо до Версай.

Toile dе Jouy преведено от френски означава - "Тъкан от Жуи". Обикновено това е ленен или лек памучен плат с бял или кремав цвят, украсен с отпечатан пасторален монохромен рисунъчен модел, който се повтаря по цялата повърхност.



Фабриката е основана през 1760 г. от френско-германския индустриалец, гравьор и художник - Кристоф – Филип Оберкампф / Christophe-Philippe Oberkampf/. Мястото е избрано заради добрите химичните свойства на водата на река Биевр /Bievre/, преминаваща през Жуи-aн-Жоза, които качества позволявали добра обработка и пране на плата.

Кристоф – Филип Оберкампф / Christophe-Philippe Oberkampf




Най-често върху материята се изобразявали идилични пасторални сцени на лов за дивеч, сцени от класическата литература, митология и история, дами и господа на пикник, пастир, свирещ на флейта в близост до стадото, красиво весело момиче, събиращо плодове, разходка в уединен ъгъл на парка... И това далеч не е пълният списък на използваните сюжети. Мотивите на съвременните жуи сцени остават непроменени и до днес.

Важна роля за процеса изиграли художниците, които създават различни щампи. Един от най-известните от тях със своите пасторални сцени в стил рококо бил Jean-Baptiste Huet , в чието творчество се усеща влиянието на Франсоа Буше. Негови проекти в стил жуи и до днес се съхраняват в известни музеи - Институтът по изкуствата в Детройд, Музеят на Виктория и Алберт в Лондон, Музеят на декоративните изкуства в Париж, Метрополитен музей в Ню Йорк и др.



Трябва да се отбележи, че историческата структура на стилът е резултат от дълъг и трудоемък майсторски процес. Отначало плата се изпирал в течаща вода от реката, следва сушене на слънце, след това преминавал през валяци за изглаждане. Следвало обработка с киселина и отпечатване на безцветен фигурален рисунък. Изчиствали тъканта от излишните химически вещества и го потапяли в разтвор на багрила от растителен произход, който придавал син, виолетов, розов, кафяв или червен цвят на създадените предварително фигурални безцветни композиции. Багрилата били доставяни предимно от Индия. Накрая се нанасял специален восък, отново преминаване през валячна обработка на плата и продължително полиране с кристални или ахатови топчета.



По време на крал Луи XIV популярността на платовете жуи била много голяма. Това способствало названието „Toile de Jouy” да се превърне в нарицателно за всички тъкани от подобен вид, които дори не били произведени в оригиналната фабрика. От жуи тъкани правели различни текстилни елементи, предназначени за интериора - тапети, тапицерии, покривки, завеси, абажури. Тези тъкани се използвали сред знатните слоеве на обществото за дизайна на спални, дневни и други стаи.


Благодарение на отличното качество на печатните тъкани, фабриката се прочула като една от най-добрите в Европа. Лично Наполеон я посещава и награждава Оберкампф с медал на ”Почетния легион”/Legion d’honneur”/.

Успехът бил смайващ. Любопитен факт е, че фабриката е била най-голямата в Европа и през 1821 г. в нея са работели 1237 души. За съжаление възходът не бил задълго. През 1843 г. компанията не могла да издържи на конкуренцията на редицата нови текстилни производства, освен това била повлияна от упадъка на Наполеоновата империя и обявила банкрут. Независимо от това името ѝ било вписано със златни букви в историята на декоративните и приложни изкуства. Днес прочутата фабрика е само музей в град Жуи-ан-Жоза, в която се помещават близо пет хиляди експонати: проби от тъкани, документация на повече от 30 000 оригинални рисунъчни проекта, както дървени и гравирани медни щампи за отпечатване на рисунките.



С течение на времето, терминът "Туал де жуи" е бил използван за характеризиране на определен стил в интериора, който хармонично съчетава простотата с аристократична елегантност. А с монохромен печат започнали да украсяват не само платове, но също така и различни предмети за битова декорация и посуда.



Днес стилът Туал де жуи преживява ново възраждане. Той е идеален за вътрешна украса във френските класически и провинциални стилове. Съвременните палитри на стила обаче претърпяват някои трансформации и сега популярни са двуцветните рисунки. Такива изделия присъстват в колекциите на компаниите Sanderson, Etamine by Zimmer+Rohde, Nina Campbell, JAB.




Автор на статията: Оливера Арнаудова-Попова
Art studio-Decoupage forever / www.decoupage.ucoz.com
Facebook page: Decoupage forever
Facebook Group: Decoupage forever
Статията е компилация от различни преводни материали