Днес отворихте ли Facebook-a си? Естествено, че да. Навярно даже това е било първото нещо, което сте направили след ставането си. Нормално. В 21-и век сме, информационният век, както го наричат. В този смисъл накъде си днес без фейса, Instagram, Twitter и т.н – нали рискуваш да се превърнеш в тотален аутсайдер, ако не си в мрежата. Независимо от факта, че в реалния живот имаш приятели. Кой ще разбере за тях, ако не го споделиш в нета? А е важно да разберат, нали? Защото чрез социалните мрежи неусетно се наложи принципът, че всъщност важното е какво показваш, а не какво е в действителност, какво мислят за теб, а не какво мислиш ти.
Но няма да се занимаваме с анализ на явлението „социални мрежи“, пък и мнозина вече са го правили и ще продължат да го правят и в бъдеще, тъй като някои бъгове в системата тепърва ще се проявят. Случайно обаче попаднах на мисли за социалните мрежи, над които си заслужава да се замислите. Особено над някои, защото както е казал Буковски „Накъдето и да отива тълпата – бягайте в обратната посока. Тя винаги греши.“

„Офлайн е новият лукс.“

„В свят, в който всеки е прекалено показен, най-якото нещо е да останеш мистерия.“

„Да бъдеш известен в Instagram е като да си богат на Monopoly.”

“Не използвайте Facebook, за да впечатлявате хората, а за да им въздействате.“

„Не разбирам защо хората толкова много искат да споделят подробности от личния си живот. Те забравят, че да бъдеш невидим е супер сила.“

„Търсете уважение, а не внимание. То трае по-дълго.“

„Социалните медии създадоха ревност към илюзии. Тъжното е, че някои хора завиждат за неща, връзки и лайфстайл, които дори не съществуват.“

„Благодарен съм, че детството ми бе изпълнено с въображение и драскотини от игра навън.“

„Не показвам всеки връх и не крия всеки спад. Опитвам се да живея, а не се опитвам да убедя света, че живея.“

„3 неща запазете за себе си: любовния си живот, доходите си и следващия си ход.“