Една нощ преди три години Сияна отваря очи, събудена от странен шум. Чува силен тропот откъм коридора и с разтуптяно сърце се прокрадва, за да види дали не разбиват апартамента.

Когато открехва вратата, вижда седемгодишния си син Жоро да си проправя път към банята през купчината кутии за обувки, която току-що е съборил. Не прави опит да се наведе и да ги отмести.

„Какво правиш бе, дете?” – подвиква уплашено майката. Никакъв отговор. Със спокойно изражение на лицето малкият влиза в банята, пуска чешмата и започва усърдно да си мие зъбите. Минута, две, пет. Не реагира по никакъв начин на въпросите на майка си, само се взира с отнесен поглед в огледалото. След малко оставя четката, подминава Сияна, сякаш не я вижда, и си ляга. На сутринта не помни нищо.

Сомнамбулизмът всъщност съвсем не е толкова рядко явление. Между 15 и 20% от децата на възраст от 4 до 12 години са ходили насън поне веднъж.

Причина за това най-вероятно са промените в подрастващия мозък, смята изтъкнатият психиатър и специалист по разстройствата на съня д-р Георги Койчев. Сомнамбулните епизоди се случват във фазата на дълбокия сън по време на първия или втория от четирите или петте сънни цикъла през нощта, които са по-продължителни и дълбоки при децата. Тогава човек не сънува, биоелектричната дейност на мозъка е бавна, а съзнанието и моториката – способността да се движим – са изключени.

В дълбок сън човек обикновено е съвършено неподвижен, дишането му е бавно и равно, а ритъмът на сърцето – забавен. При сомнамбулите обаче участъкът в средния мозък, от който зависят т.нар. реакции на възбуда у човека, изпраща по-силни от обичайното електрически сигнали, които стигат до подкорието. Това отключва моториката, повишава мускулния тонус и въпреки че съзнанието е изключено, човекът започва да се движи.

Действията на сомнамбула обикновено са прости, но свързани.

Най-често срещано е повтарянето на обичайни, всекидневни действия – ходене до тоалетната (макар, за ужас на околните, често не на правилното място), хранене, разходки из дома. Сомнамбулът ходи с отворени очи, но тъй като сетивата му спят, той няма да разпознае лицата на близките си и вероятно ще ги отмине със стъклен и отнесен поглед, без да реагира на въпросите им. Тъй като е много трудно да бъде събуден в този момент, д-р Койчев съветва: не се опитвайте да общувате с него, внимателно го хванете за раменете и го отведете да си легне. На сутринта - както и малкият Жоро, той няма да помни нищо.

Причината ходещите насън да извършват определени, като че ли съвсем обичайни действия е способността на мозъка да автоматизира онова поведение, което ни се налага да повтаряме всеки ден – докато изминавате до болка познатия път от къщи до магазина, не размишлявате непрекъснато откъде да минете, нали? Това е така, защото централната ни нервна система освобождава място на вниманието и съзнанието ни да се ангажират с новите, необичайни стимули и случки, като така прави живота ни по-ефективен и лесен. Когато този механизъм на автоматизиране е нарушен, може да се развие натрапливо (или т.нар. обсесивно-компулсивно) разстройство, когато обикновените действия като чистене, подреждане, хранене влизат в обсега на вниманието и разстройват способността на човека да преминава през тях спокойно и без много-много да се замисля. При изключеното съзнание на сомнамбулите тялото се насочва именно към тези подсъзнателно заучени действия.

Понякога сомнамбулите могат да правят и по-странни неща. Известен е случаят на 35-годишния британски санитар Лий Хадуин, който нощем рисува виртуозно картини, но през деня дори не може да държи четката както трябва.

Младият мъж с прякор Кипасо (kip – дрямка на английски) започва да ходи насън на 4-годишна възраст и продължава да го прави с нарастваща интензивност (повечето деца достигат пика на това разстройство към 10-11-годишна възраст и после то отшумява). Първата си картина рисува като юноша на стената на спалнята си. С напредването на възрастта нощната страст на Кипасо набира скорост и той покрива с рисунки покривките, вестниците, дрехите и мебелите в къщата си. Медицинските изследвания, които му правят специалистите от Единбургския център за изучаване на съня, не успяват да определят какъв точно подсъзнателен механизъм развързва артистичните способности на младия мъж. Той обаче не се притеснява и дори започва да оставя хартия и моливи до леглото си, за да има къде да твори.

В последните десетилетия нашумяха и случаите, при които хора бяха оправдани за престъпления, които според съдебните експертизи са били извършени в сомнамбулно състояние. Специалистът по парасомнии – разстройства на съня - американката Розалинд Картрайт, изследва един от най-прочутите „черни” сомнамбули на всички времена – Кенет Паркс. През 1987 г. Паркс убива тъща си, докато спи, и с това вдъхновява игралния филм с участието на Хилари Суонк „Престъпление от страст: сомнамбул”. Когато е на 23 години, той се качва в колата си и отива до дома на тъстовете си. Намира нож и фатално наръгва майката на съпругата си, с която според близките им са в прекрасни отношения. След това отива до близкото полицейско управление и, напълно дезориентиран, но буден, се предава с обяснението: „Мисля, че съм убил някого... Вижте ми ръцете”.

След проучвания на мозъка и сънните му цикли Паркс е оправдан от съда. Споровете около валидността на присъдата и много други подобни на нея обаче продължават. Според д-р Георги Койчев е малко вероятно извършването на непровокирано престъпление в състояние на сомнамбулизъм. „Логично е нещо да се случи при провокация. Много от сомнамбулите излизат. Те обаче не са в съзнателно състояние и обикновено не са агресивни.”

Друг е случаят с така наречения нощен ужас. При това подобно на сомнамбулизма състояние хората се намират в REM фазата на съня (когато сънуват и мозъкът им е активен) и обикновено виждат ужасяващи сценарии – някой ги напада, преследва, измъчва. Моториката отново е отключена и вероятността да покажат агресия и да ударят несъзнателно партньора си например, защитавайки се насън, съществува.

Известно е и още едно състояние, подобно на сомнамбулизма, когато са възможни некоординирани и често опасни действия. То се нарича просъница и представлява ненормално забавено преминаване от съня към будното състояние, което може да бъде причинено от медикаменти, прекалена умора или патология на мозъка. Д-р Койчев е участвал в изготвянето на експертиза на случаи, при които в състояние на просъница е извършено убийство. Въпреки че съзнанието е вече частично будно, мозъкът не се е настроил още към обективната реалност и се намира в царството на съня. В този сценарий наистина може да се случи и нещастие. В единия случай, разследван от българския психиатър, мъж сънува, че в къщата нахлува крадец. Става от леглото още в просъница и вижда как съпругата му слиза по стълбите от горния етаж. Преживява, че това е разбойникът, и я застрелва. Оправдават го.

Другият случай е особено показателен за феномена. Охранител, бивш граничар, застъпва тричасовата си смяна на обекта и отива да спи, предавайки наряда на партньора си. Според граничарския си навик се уговаря с него, преди да влезе и да го събуди, първо да почука, а после да извика, за да удостовери кой е. Другият охранител обаче пренебрегва уговорката и нахълтва в стаичката на пазача, за да вземе цигарите си, докато колегата му спи и сънува, че обектът е нападнат от вандали.

Опитният граничар чува лай на кучета, вижда надвесен над себе си човек и, воден от професионалния си инстинкт, но още в реалността на съня, застрелва своя партньор. В пълно съзнание влиза едва по-късно. Изследван е с електроенцефалографски и видеозаписи в специализирана лаборатория за проучване на съня и получава оправдателна присъда.

Д-р Койчев обаче подчертава, че подобни случаи са почти невероятни при класическия сомнамбулизъм. “Важно е да знаем - подчертава той, - че става въпрос за благоприятно състояние, което е по-типично за децата и обикновено отшумява с възрастта.”

Според световни данни едва 1 до 4% от възрастното население ходи насън. Когато имаме такъв човек в семейството, трябва да се погрижим да обезопасим вратите и прозорците, за да не излезе и да не попадне в опасна ситуация, и да се уверим, че в къщата няма предмети и отрови, с които би могъл да се нарани.

Състоянието на сомнамбулизъм е лечимо и с медикаменти. Вземащите антидепресанти от групата на блокиращите обратния захват на серотонина (т.е. които повишават нивото му в мозъка) спират да стават насън. Според други данни мускулните релаксанти (които отпускат мускулното напрежение) могат също да имат благоприятно действие. Психотерапия не помага, защото изисква участие на съзнанието, което по време на сомнамбулен епизод е изключено.

Ако имате сомнамбул в семейството си, поощрете го да спазва определен режим на живот, за да избягва напрежението и стреса върху организма, които могат да отключат ходенето насън. Желателно е например да си ляга в един и същи час и да избягва недоспиването, което е едно от най-вредните за мозъка неща.

„Сънят е единствената инстинктивна дейност, която не е повлияна от цивилизацията – обясни д-р Койчев. – При съня има кумулативен ефект – тоест, ако днес спите 3 часа, вместо 7, утре мозъкът ще ви наложи да спите 11.” Разстроеният сън може да отключи и сомнамбулизъм. Зле влияят стимулиращи напитки с кофеин и много захар, а също и алкохол. Йогата, медитацията и упражненията за отпускане често дават благоприятен резултат.

В някои случаи сомнамбулизмът може да е свързан с определени фактори. Сънната апнея (спиране на дишането по време на сън) например е състояние, което може да повиши стимулацията на подкорието и мускулния тонус, което от своя страна да доведе до разходки през нощта.

Някои проучвания показват и генетична връзка. Според тях, ако единият родител е бил сомнамбул през който и да е период от живота си, вероятността това да се случи и с детето нараства до 45%. Ако и двамата родители са засегнати, рискът скача до 60%. Въпреки това състоянието само по себе си не застрашава здравето на сомнамбула и вероятността да отшуми само е изключително висока.

Зрелищен и мистериозен, сомнамбулизмът впечатлява и плаши хората още от древни времена. Безчет филми и литературни произведения са вдъхновени от този медицински феномен – спомнете си как лейди Макбет мие ожесточено въображаемата кръв от ръцете си насън след убийството на краля. Или как Боряна от сериала “Стъклен дом” шофира и пише името на любимия на прозореца нощем.

Поводите за страх обаче са малко. Домашният сомнамбул обикновено не представлява опасност нито за себе си, нито за някой друг.