Когато бременната в 12-та седмица Клеър и съпругът ѝ Дейн Роу отиват на рутинен преглед, те дори не подозират за ужасната новина, която ще им съобщи лекарят.
Акушер-гинекологът разбива на пух и прах мечтите на младото семейство, което повече от година прави опити за наследник, като им казват, че бебчето е със сериозни увреждания.
Следват множество медицински прегледи, след които експертите са категорични, че детето няма как да преживее раждането.
"В момента, в който ми казаха, че детето ми няма как да се роди живо, целият ми свят се срина. Но аз не ги послушах и отказах да направя аборт, просто не можех да си играя на Господ. Исках да се боря за нея и за правото ѝ на живот", допълва Клеър.
Клеър решава да даде шанс и на 28 юли миналата година на бял свят се появява бебе Азалея напук на страшните прогнози, превръщайки се в едно дългоочаквано чудо.
Азалея е родена с рядко заболяване, поради което много от жизненоважните ѝ органи са извън тялото ѝ. Червата, жлъчката и черният дроб са обвити от тънка мембрана и са разположени навън поради неразвити коремни мускули – вроден дефект, известен като омфалоцеле.
Въпреки тежкото състояние на Азалея Клеър и Дейн не губят вяра и са твърдо убедени, че както момиченцето им е опровергало предишните прогнози, така и сега тя ще се намери сили да води нормален живот.
Лекарите дават малки шансове за напълно преодоляване на заболяването и за нормален живот, но семейство Роу не губи вяра. Клеър и Дейн минават през ада – месеци наред те не могат да докосват бебчето си, защото мембраната, обвила органите, е прекалено тънка и е възможно да се скъса.
След много безсънни нощи, изпълнени с плач и притеснения, обаче те най-накрая усещат вкуса на щастието - малката Азалея вече е достатъчно стабилна, за да бъде гушкана и милвана от родителите си, а към днешна дата вече е и изписана от болницата.
Бебчето се развива нормално и по думите на родителите си е усмихнато и лъчезарно дете. А когато стане на две, ще му бъде направена операция, посредством която да бъдат прибрани органите му.
"Всеки път когато видя как прави нещо ново, ми се иска да отида при лекарите и да им кажа: "Нямало как да преживее раждането ли? Вижте я, вие не познахте!", разкрива Клеър.
Тя допълва, че разказва историята на дъщеря си, за да вдъхне кураж и на други родители, чийто деца страдат от омфалоцеле или друго заболяване. "Винаги има надежда, независимо какво ви казват, не го забравяйте", категорична е тя.
