Вчера ви обещахме да ви потопим в атмосферата на Париж по време на Седмицата на модата, която се провежда в града.

Повече за нашето начинание можете да научите тук

Нека заедно научим повече за Париж, модата, модните редактори и блогърите.

Маратонът на Седмиците на модата започва от Ню Йорк, минава през Лондон и Милано и приключва в Париж.

Ню Йорк нахвърля текущите тенденции, Лондон издига нови звезди, Милано ни обяснява как ще се обличаме през предстоящия сезон, а Париж доизбистря всички въпроси и полага ягодката върху модната торта. Именно в Париж се правят резюметата на всички ревюта, някои медии пренебрегват Ню Йорк или Лондон, но никой не пропуска Милано и Париж.

В края на септември-началото на октомври в Париж показват тоалетите за следващото лято, а в края на февруари-началото на март – за следващата зима. В модните издания ще видите летни дрехи в януарските броеве и зимни тоалети в броевете от август. Най-припрените се опитват да публикуват летен репортаж още през ноември и зимен – още през май. Материали във вестниците се появяват на следващия ден след дефилетата, а интернет-изданията публикуват снимки от ревютата онлайн, още докато снимат.



Но между ревюто и възможността да облечете готовата рокля минава около половин година. Защо дизайнерите представят колекциите си толкова рано? Защото не е достатъчно да демонстрират тоалетите си на подиума и да разкажат за тях в пресата – дрехите трябва да се подберат според вкуса на дамите във всеки регион, да се произведат, закупят и доставят по магазините в цял свят.

Пъстрата компания модни специалисти винаги живее с половин година напред – най-малкото от естетична гледна точка. Модните редакторки ходят по ревюта, търсейки най-актуалните тоалети за предстоящия сезон. Някои „новородени“ дизайнерски творби биват закупени веднага след дефилето, а понякога (както стана с креативния директор на японския Vogue Анна Дело Русо) дори преди самото ревю. Анна е първата сред представителките на пресата, която си е изградила навика да презентира личността си с най-нови тоалети, както правят филмовите, музикални или телевизионни звезди.



На ревюто веднага става ясно кой на кой ред седи – тук по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. На първия ред са главните редактори – с елегантните си строги рокли те често изглеждат твърде академично на фона на пъстрата тълпа. Това са главнокомандващите на модните издания, на които често им се налага да ограничават модните си страсти. Една от парижките редакторки била веднъж в бутик на Alexander Wang в Ню Йорк и с огромно съжаление отказала да си купи допадналите й обувки, декорирани с метален цип. „Представете си какво ще стане, ако се срещна с президента на Dior. Какво ще си помисли той за мен, ако нося такива младежки боти? Ще си каже, че съм откачила!“. Главните редакторки са обречени да се придържат към семплата елегантност, съобразена с възрастта и статута им. Визуалната стилистика на списанието се определя от модните директори – на тях им е позволено да носят и по-креативни тоалети. Това обаче не се набива на очи, тъй като тези господа и дами обикновено седят на втория ред.



Най-натруфени на ревютата идват професионалните модни икони – it girls. Те са блогърки, фотографки, светски лъвици, дъщери от богати семейства и съпруги на богати мъже. Могат да се преобличат по няколко пъти на ден, трупайки свои снимки в различен стил в своите блогове. Колкото по-пъстро, оригинално, смело и екстравагантно са облечени, толкова по-добре. Тези дами по правило или нямат покани за ревюто (вътре ги вкарват техни приятели от медиите), или заемат правостоящи места. Разбира се има и изключения, но за да получи такова момиче билет за първия ред, стилът й трябва да е истинско произведение на изкуството, признато от постоянните абонати на първия ред. А това не се постига лесно, дори при наличието на пари. Основните проблеми са вкусът и времето. Най-активните посетителки на модни ревюта пътуват с каравани, превърнати в гримьорни – именно там те променят образа си. Една модна дива може да се преоблече пет пъти за един ден. Това й е работата – да се покаже в най-добрата си светлина.



Работата на редакторите пък е да огледат другите. На ден трябва да посетят минимум десет ревюта и презентации и да вместят в програмата закуска, обяд, коктейл и вечеря, съчетани с делови срещи. Тези свръх ангажирани личности успяват да се преоблекат най-много веднъж на ден преди вечерята – и то само ако става дума за важно и тържествено събитие.

Всички гранд-дами пътуват с представителни седани. Ако си намерят съобразителен и точен шофьор, обикновено му осигуряват стабилна работа доживот. Вестникарите, които не могат да си избират ревютата, а просто трябва да обиколят всичко, често си наемат такси за целия ден.



Парижката Седмица prêt-à-porter е най-дългата – почти десет дни. Модната армия долита тук от Милано (с два куфара, съдържащи по един комплект дрехи за всеки град). Париж обича черния цвят, смокингите, стеснените и скъсени панталони, строгите поли, високите токчета, саката и клъчовете. Парижката прическа в никакъв случай не трябва да е претруфена, а гримът също е добре да е достатъчно незабележим. Тук господстват жените с момчешки фигури и невероятен талант да изглеждат естествено. Сутрин Париж е град на кафето и кроасаните, а вечер – столица на театрите и шампанското. Обедната почивка е свещена, дори модните икони не я пропускат. Това е най-удобното време за делови срещи. Може без преувеличение да се твърди, че бъдещето на модата се решава не на първия ред на ревютата или зад кулисите, а в околните ресторанти.



На моден маратон човек не може да се оправи без разписание. То е предварително съставено, но постоянно се обновява и променя. Асистентките старателно лепят графика върху плика с поканите, снимат го с телефона си и го пращат по имейл. Едно стандартно дневно разписание започва с посещение на фризьорски салон в 7:30 и приключва с делова вечеря между 22:00 и 23:30 или коктейл към полунощ. Цяло чудо е, че модите експерти успяват да издържат на това бясно темпо.

Много хора си мислят, че посещението на Париж е светско развлечение. Пожеланието „приятно изкарване“ звучи абсурдно, изказано по адрес на моден хроникьор или редактор, заминаващ за прет-а-порте. Но тези пожелания са и ласкателство за професионалиста – значи красивите снимки и забавният текст успяват да скрият успешно адските усилия, положени в името на вълшебството, наречено „Мода“.