Свикнали сме да свързваме марката "Шанел" с високо качество, най-доброто от материалите на модната индустрия - от бижута, до аксесоари, тъкани и аромати.
Шанел е още един пример, как придаваме стойност на любимите марки и ги позиционираме на върха в нашата субективна йерархия за стил, изцяло според личните си разбирания за съвършенство и ръка за ръка с идеята, че "истински модерното следва да струва скъпо" и добрите дизайнери не работят с евтини материали, изкуствени тъкани и пластмаси.
Габриел "Коко" Шанел разбива на прах някои от тези представи със своето провокативно отношение:

Фалшивите бижута - Габриел Шанел е известна с фразата си "да носиш скъпи бижута е равносилно на това, да носиш чек около врата си". През целия си живот дизайнерката е демонстрирала враждебността си към истинските бижута и е последователна и неизчерпаема на тази тема: "Тези бижута, които са прекалено красиви, ме карат да мисля за бръчките, за провисналите кожи на богаташките вдовици, за кокалестите пръсти, за смъртта, за завещанията, за Борниол...". Под нейно ръководство Етиен дьо Бомон и Франсоа Юго (пра-пра внук на великия писател и технически директор на фабриките "Шанел") създават и произвеждат цели колекции, използвайки стъклени перли, неблагородни метали и многоцветни силикатни камъни. През 1932г. в дома си на Фобур-Сен-Оноре Шанел организира изложба на диамантени бижута, която обсипва с условности: изложбата е благотворителна; цели да разкрие въображение в изработката, "разчупвайки досадата на монотонните форми, отличителен белег на "бижутата на бижутерите"" - както ги нарича тя; изложбата лансира стилистът Пол Ириб, чиято цел са не благородните материали, а трансформацията, с която едно колие може да се превърне в брошка и три гривни. Това е единствената изложба на скъпи бижута в историята на "Шанел" по времето на голямата дизайнерка.

Шанел, известна със своите три/шест реда бели перли и въпреки богатата си колекция от скъпи бижута, до края на живота си остава вярна на опростения стил на фалшивите аксесоари, смесвайки истински камъни с фалшиви и упорито украсявайки най-елегантните си модели с евтини бижута.


Евтините тъкани - С усет към претенциите на сноба, който измерва стойността си с материалистичен аршин, Шанел отваря първата си модна къща с колекция от рокли, "които възнамерява да продаде скъпо" - Да не са прекалено скъпи? - пита Артър Кейпъл ("Бой", неин любовник и първия и кредитор, с чиято финансова помощ Шанел отваря модната си къща) - Разбира се, че са скъпи, иначе никой няма да ме вземе насериозно - отвръща Шанел.
Само година по-късно, след успеха на набиращата популярност марка "Шанел", Коко прави смела стъпка, която превръща в принцип - да се работи със скъпи тъкани не е трудно, логично, те са изборът на всеки дизайнер - но да се работи с "народните" тъкани като просто изтъкания памук, еластичната му разновидност - трикото (използвано в мъжкия гардероб за спортни и работни дрехи) и с жарсе, използвано за подплата и от което работничките правят своите бонета?!? Шанел избира почти инстинктивно, с усет към иновациите именно жарсето и трикото, за да създаде някои от почерковите си модели. Нейното богато въображение се изразява с формата, изчистването й до границата с мъжкото облекло, а тъканите остават достъпни - сатен, крепдешин, велур, кадифе, тюл, дантела... Пол Поаре, един от диктаторите на френската мода ще нарече тази тенденция "парцал за милиардерка".


Светлите чорапи - Авторката на малката черна рокля създава своите модели по начин, който "ухажва" на първо място нейната почти момчешка фигура - Шанел е драбничка, слаба, без гърди, мургава и гъвкава - "с късата си подстрижка и дребния си гъвкав вид приличаше на малък хулиган и крадец" ще каже за нея Лиан дьо Пужи. В ателието си дизайнерката носи подобна на ученическа престилка черна рокля с големи джобове, в ежедневното й облекло неизменно присъстват белите яки - на ризи, рокли и шемизети и морскосиньото в различни интерпретации. Всички тези дрехи Шанел задължително комбинира с много светли чорапи. ("Светлите чорапи бяха нейно кредо" - описва Мери Понсънби).


"Копието е обич" - Противно на единството, с което колегите й хулят имитациите, Шанел заема коренно противоположна позиция по повод подражанието в модата. "Изобретенията са направени, за да бъдат погубени" - казва далновидно тя и по време на нейното управление, "Шанел" никога не участва в битка срещу репликите и имитациите. Според Шанел плагиатството не е кражба, а проява на почит - "Копието е знак на обич" изрича тя и този конфликт води до скъсването й със Синдикалната камара на висшата парижка мода през 1958-ма. месеци след като Шанел предостъпва без заплащане производствените права на своите колекции на едрите американски производители на конфекция.
По материали на: * Henry Gidel, Chanel
* Paul Morand, L' allure de Chanel