Хубав коктейл... може да се конкурира с Космополитан и Маргарита...

С тази разлика, че, когато си го поръчаш, бармана ти отговаря с похотлив поглед, нецензурирана усмивка и повдигната вежда. Въпросително – какъв „секс на плажа“ точно си поръчваш?

Чудесно е да се отдадеш на малка, заслужена отпуска от офиса на досадното си съзнание. Само, че нещата никога не спират дотам... Но ето кое ги кара да започнат...

Да разкажем приказката, която е неподходяща за малки деца в бъдеще време.

Повече - то. Стрес в повече, напрежение в повече, разочарования в повече, гняв в повече... изобщо паник бутона е задействан. Бам!!! В един момент мислите започват да си левитират съвсем неконтролируемо. Блъскат се из стените на мозъчната ти кутия. Създават такава бъркотия... катастрофални изводи, инцидентни мисли, животозастрашаващи намерения. А ти като един смешен регулировчик размахваш шантаво ръце, опитвайки се да въдвориш ред отново...но уви! Малко късно, скъпа!

Лампичката светка лудо. Казваш си, е какво пък, по - зле от това накъде? Събличаш принципите си, пращаш ги „уж” на химическо. Химическо с мноого високо алкохолно съдържание! Издокарваш се с онзи грешен поглед, с чаровна, но фалшива усмивка. Загърваш се с воала на защитната псевдо – увереност. И си готова за приключения.

Сценарият е до болка познат. Много хора, толкова приятни за компания. Подхвърляне на погледи. Някои рикошират несподелени, други попадат в целта. Повтаряш си... „Какво пък – не може винаги да съм съобразителна и отговорна!” А твоята тъмна страна, изпада в еуфория, защото сега е момента да победи. Да победи, като обедини всички онези мисли, чувства, пороци, които си потискала тиранически. Чуваш я как се киска, но постепенно кикотенето и се слива със силния бас. Сърцето ти бие лудо, но не защото е на седмото небе от щастие, а защото се опитва да поддържа физиологичната си функция, знаейки, че ти вече си се предала.

И ето го Него. Принцът на бял кон, ама не съвсем! Всъщност в ежедневието си едва ли би го забелязала. Тарикатски нахален. Оборудван с огънче, точно, когато палиш поредната цигара, или пък преотстъпващ мястото си на опашката за бара. Да, твоят „принц” с чаровна усмивка и две ремаркета клиширани реплики е там. Всъщност той е бил там от мига, в който си влязла, но стратегически е чакал точния момент. А точен е момента, в който вече усмивката ти стига да ушите, дрехите ти пречат, а поредното питие свършва. След кратък увод, някой лаф за паднал ангел, или пък уж случайно припознаване, започва да вади разни фокуси от репертоара си. Много е любезен, много отзивчив. А ти, тъй като вече си спряла да разсъждаваш, инстинктивно решаваш, че има някакъв (незнайно какъв обаче) чар! И след това минималното, с което можеш да се разминеш, е да си му дала своите, телефон, имейл, адрес, зодия, ЕГН.... и т.н. Но, това е минималното.

Всичко е прекрасно, такова едно „непринудено”, забавно, чувстваш се леко.... но съвсем не за дълго. Защото предстои филма „след утрешния ден”... Отиваш да си прибереш от химическото принципите, но виждаш, че са направо съсипани. Ще трябва да ги дезинфекцираш от грешните ПРОЦЕДУРИ поне седмица напред.

Минимално! След като премине махмурлука, главата ще те заболи още повече, защото съвестта ти ще ти вдигне такъв скандал, та място няма да си намериш... После ще дойдат едни угризения, едни питанки, може би дори план за бягство от страната, ако си попаднала на патологичен досадник.... И всичко това ще те залива като горещ казан.... докато съвсем не ти омръзне... и решиш да излезеш и разпуснеш .... И пак същото... Докато не се намери някой кадърен актьор, да промени сценария!

Или докато сама не решиш, че можеш.