Излезе богато илюстриран сборник Разкази за Коледа на О’Хенри.

Малката луксозна книжка съдържа три разказа, посветени на светлата Коледна вечер, които стоплят сърцата и връщат вярата в доброто.

Сборникът включва три от най-известните разкази на О’Хенри: „Хиляда долара“, „Даровете на влъхвите“ и „Последният лист“ и е богато илюстриран от Деница Трифонова, която е и художник на корицата.

Откъс от „Даровете на влъхвите“, из сборника „Разкази за Коледа“, О’Хенри

Един долар и осемдесет и седем цента: само толкова имаше. Шейсет цента от тях бяха в монети по един цент. Монети, спестявани по една-две от отстъпките на бакалина, зарзаватчията или месаря, докато червенината избива по страните ти поради неизказан укор към твоята свидливост, както се случва при подобни взаимоотношения. Дела преброи парите три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А на следващия ден бе Коледа.
Явно единственото, което и оставаше, бе да се тръшне на малката мизерна кушетка и да заплаче с глас. И Дела го направи. Което ни навява на поучителната мисъл, че животът се състои от ридания, подсмърчане и усмивки, като подсмърчането преобладава.
Докато стопанката постепенно преминава от първия към втория етап, нека ние разгледаме дома и . Мебелиран апартамент за осем долара седмично. Не че не е възможно да бъде описан с думи, но вън от всяко съмнение е, че това би накарало човек да си представи как се стига до просешка тояга.
Във вестибюла на долния етаж има пощенска кутия, през чийто процеп не би могло да влезе нито едно писмо, както и електрически звънец, от който нито един простосмъртен не би могъл да изтръгне някакъв звук. Прикрепена към него е и визитката с надпис „Г-н Джеймс Дилингам Йънг“.
Името „Дилингам“ се пъчеше гордо през един отминал период на благоденствие, когато притежателят му получаваше по трийсет долара седмично. А сега, след като доходът му намаля на двайсет долара, буквите на името изглеждаха размазани, сякаш размишляваха сериозно дали да не се ограничат само със скромното и непретенциозно главно „д“. Но винаги, когато г-н Джеймс Дилингам Йънг се прибираше у дома и стигнеше до своя апартамент на горния етаж, госпожа Джеймс Дилингам Йънг, вече представена ви като Дела, го посрещаше с „Джим!“ и силно го прегръщаше.
Дела спря да плаче и се погрижи за страните си, като използва пухчето на пудрата. Изправи се до прозореца и с помръкнали очи се взря в сива котка, тръгнала по сивата ограда в сивия заден двор. На другия ден беше Коледа, а Дела имаше само един долар и осемдесет и седем цента, за да купи подарък на Джим. Тя месеци наред спестяваше всеки цент, който можеше да отдели, и ето какво бе постигнала. Двайсет долара на седмица не са кой знае какви пари. Разходите се оказаха по-големи, отколкото предвиждаше Дела. Винаги става така. Долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим, на нейния Джим. Само колко часове бе прекарала щастливо с мисълта за нещо хубаво, което ще му купи. Нещо изискано и необичайно, което си струва; нещо, поне малко заслужаващо честта да бъде притежавано от Джим.
Между прозорците на стаята имаше малко огледало. Вероятно и вие сте виждали такива тесни и дълги огледала в апартаменти за осем долара седмично. Един много слаб и много подвижен човек би могъл, като наблюдава отражението си в следващите една подир друга продълговати огледални ивици, да получи сравнително точна представа как изглежда. И тъй като имаше стройна фигура, Дела бе овладяла това изкуство.
Внезапно тя рязко се отдръпна от прозореца и застана пред огледалото. Очите и ярко блестяха, но за изминалите десет секунди лицето и бе изгубило цвета си. С бързи движения Дела разпусна докрай косите си.