Над дюните на Арабския полуостров или безкрайната шир на Австралия, през Сахара, Гоби и пустинята Сонора – над всички тях фотографът Джордж Стайнмец е летял с моторния си парапланер, за да заснеме суровата красота на регионите, които оцеляват без вода.

Никъде обаче не било така опасно, както в областта, която оставил за последно в своята книга „Wüsten von oben“( „Пустини отгоре“): високопланинското плато Ладакх.

Това е автономна, доскоро затворена за туристи индийска зона (за която спорят също Китай и Пакистан), в която чужденци с летателни апарати нямат никаква работа. Долините в сенките на хималайските върхове се намират на около 4000 метра надморска височина – разреденият въздух прави трудно летенето с парапланер.

Четете още: Най-добрите влакови пътешествия в света

На Стайнмец се наложило да се справя и с резките температурни промени. Слънцето така загрявало склоновете, че следобед въздухът от долините се изтеглял нагоре като с прахосмукачка. Нощем въздушните маси се охлаждали и сутрин се спускали като ветрове отново към долините. За пилота това означавало непрекъснато и с две ръце да управлява летателното съоръжение.

Проблемът бил как да освободи все пак една ръка, за да държи с нея камерата? За техниката натоварването също било огромно. След няколко старта 310-кубиковият мотор изгорял. Местните механици не могли да се справят. Стайнмец трябвало да се върне в Делхи, за да поръча нов мотор – чак от Хановер. Но усилията, които положил, за да заснеме „последната пустиня“, напълно са си заслужавали, смята той. Източник: geo-bg.bg

Четете още: 7 невероятни снимки, които ще ви оставят без дъх!