За всяка майка да гледа детенцето ѝ как щастливо си играе наоколо и вика от въодушевление е истинска радост, но за Расмила Аауал да е свидетел на това е не просто радост, а благословия.

Майката признава, че приема всеки миг с детето си като дар от Бог, защото само преди година си е мислила, че бебчето и е мъртво и никога няма да има възможността да го гледа как си играе и расте.

Детенцето, за което говорим, е малкият Соние. Когато бе само на 4 месеца, той бе затрупан изпод развалините на жилищна сграда цели 22 часа, вследствие на разрушителното земетресение от 7,5 по рихтер в Непал през 2015-а година. За щастие спасителите успяха да го извадят невредим оттам, а фактът, че детенцето е останало живо толкова дълго, бе определено от спасителния екип като истинско чудо. Затова и Сониес се превърна в символ на надеждата за всички жители на азиатската държава.

Екипът, които го спасява, си спомня, че дълго време са търсили оцелели, но уви не са могли да намерят и точно когато са възнамерявали да се откажат са чули плача на детето. Оказва се, че върху неговото кошче е паднал шкаф, който го е предпазил от руините и след подробен преглед медиците констатират няма сериозни наранявания.

Към днешна дата Расмила със сълзи на очи разкрива, че не може да опише колко се радва, когато вижда Сониес да си играе с по-голямата си сестра – 11-годишната Соня.

"Опитвам се да не си спомням за всичко, което се случи миналата година. Той е толкова прекрасно дете. И съм невероятно благодарна и облекчена за това, че той и Соня оживяха и са добре.

Но не всички имаха нашия късмет. И двете ми племенници починаха, а те бяха единствените деца на родителите си. Как да не съм благодарна за всичко, което имам, всеки ден."

И въпреки че всички са живи и здрави, земетресението е оставило своя негативен отпечатък и върху техния живот. Към днешна дата те живеят в една мъничка стая, защото къщата им е почти напълно разрушена. Не им позволяват да я ремонтират, защото управниците смятат да използват голяма част от земята, върху която тя се намира, за да разширят пътя в близост до нея.

"Да, признавам си, че тази вест ме натъжи много, защото това е нашият дом, мястото, на което живеем от 11 години. Там възпитавах децата си. Не крия, трудно ни е да живеем в тази малка стаичка, нямаме дори телевизор. Но сме живи и още сме заедно, затова гледаме с надежда към бъдещето."

"За какво мечтая ли? Сониас да има хубав живот и да получи солидно образование", признава Расмила с усмивка на лице.