Преди време един приятел, докато пийваше ракийка със салата от зеле, внезапно погледна с блеснал поглед и за секунди перифразира едно стихотворение на Недялко Йорданов по тоя начин:

„Светът е хубав
светът е чудесен
светът ще изпее
и нашата песен“...

После млъкна, отпи от ракията, погледна мрачно и допълни:
...“дано и другите светове не са същите“...

Това като увод на статия, в която ще говорим за песни.

Защото българският политически живот, скъпи приятели, е нещо като естраден концерт.

Може би самата политика трябва да бъде обяснявана не от политолози, социолози и мастити политически коментатори, а от най–обикновени музиковеди като моя милост.

В края на миналата седмица едно изказване на доктор Петър Москов, популярен още като Петър - Пръстовия отпечатък, Петър - Властелинът на еболата и Петър - страшилището на Бърза помощ, ни вкара в размисъл какво е политиката у нас.

„Ние трябва да избираме между Кончита Вурст и Алла Пугачова“, рече Москов и тогава на мен ми светна.

Как се става политик? В много от случаите трябва да пееш.

Първо пееш в някое районно, после пееш насам – натам, след това пееш оди за възхвала, редувани от арии на клеветата и хоп – вече си политик, парламентът е отворил врата за теб, правителството те иска, опозицията те мрази, а еврофондовете примамливо чуруликат „Ода на радостта“ от 9-та симфония на Бетовен:
„Радост, ти дете от рая
ти божествен, ясен плам!“.

И пак кажете, че политиката не е концерт. В парламента всеки пее различна песен. По това кой как пее, на какъв език и с какъв инструментариум, ние разбираме какви са убежденията му.

Но нека погледнем отиващия си парламент. Кой какво пееше през последните години?

Самият д-р Москов започна с тежки немски маршове началото на мандата си, особено докато се гневеше на ромската престъпност и се заканваше да спре линейките на Бърза помощ да влизат в махалите на мургавите ни събратя.

На тези справедливо–гневни, изпълнени с мощ неоминезингерски* песнопения се противопоставяше либералната хорова група на ДПС, които разнасяха мелодии като „Всички сме хора на тоя свят“, преминаваща в „Нека бъде светлина“. Но, както би казал поетът в случая с ДПС - Като си пееш, Пеевски, кой ли ми те слуша...

Тук искам да кажа, че парламентарните групи нямаше да бъдат това, което са, ако не изповядваха вкупом лайтмотива на „Без радио не мога“, като думата „радио“ преминаваше в „телевизия“, после „вестник“, а накрая в модерното „уебсайт“ и „социални мрежи“.

Там, в медийното пространство, всички се представяха с „Моя страна, моя България“, но веднага, след като им минеше номерът, запяваха като Румънеца и Енчев „Пипни ме тук и там, навсякъде ме пипай“, броейки комисионната, която току-що е пристигнала в банковите им сметки. Владимир Ампов – Княза има песен “Давам всичко за теб“, която политиците възприемаха съвсем буквално.

В ГЕРБ, които бяха управляващи, пееха разнообразни песни.

Например „По пътя“ на Щурците, която предразполага да се употребява много асфалт. Пееха се предимно градивни песни, с изключение на една – „Градил Илия килия“, защото тя, според всички, носи лош късмет.

Междувременно техните коалиционни партньори от РБ, верни на стария седесарски навик, се надвикваха с „Развод ми дай“. Песента отправяха не само към големия си коалиционен партньор, но и един на друг - и накрая това стана реалност.

Радан Кънев излезе на трибуната на парламента и запя „И ето идва най – щастливият ден, когато ти ще си далече от мен“. Той напусна РБ, но партията му остана там. Тогава Бойко Борисов изпрати послание към ДСБ, изпявайки „Ще избягаш ли от мен“, но Радан беше твърд и непоклатим.

В цялата какафония забравяме столетницата. БСП намериха своя генерал. Качиха го на крилете на предизборния самолет и запяха „Високо, високо, високо“ на ФСБ, макар че, кой знае защо, в тяхно изпълнение песента звучеше с лек руски акцент и с аранжимент, напомнящ ранния Муслим Могумаев.

Но генералът ги погледна строго и запя „Не ме гледай така, момче“, след което извиси глас за съдебна реформа, което ужаси самата столетница.

В деня на изборите всички разбрахме, че генерал Радев ще бъде новият президент. Журналистката Беновска възтържествува с „Мятало ленче ябълка“ в нощта на първия тур (или втория, паметта ми не е чак толкова силна).
Пропускам ли нещо?

Да, патриотите. Там пеят различни песни.

Каракачанов и Ангел Джамбазки предпочитат „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, докато техният партньор Волен Сидеров си пада по „Позови меняяяяяяя на закате дняяяяя“. Казват, че особено много обичал да пее, когато минава покрай НАТФИЗ, но това са недоказуеми твърдения и ние ще ги оставим само на ниво „слухове“.

В тая музикална бъркотия „патриотите“ успяха да изпеят няколко песни заедно, една от които беше парчето на Ъпсурт „И твойта майка също“, посветена на избирателните права на българите в чужбина.

След като същите тези българи, а и много други у нас запяха „Не така“ на ФСБ, песента на патриотите беше редуцирана, но за да не са капо, те подхванаха „Вчера старшината рече: Ти в казармата си вече“. Тази песен заплашваше наборника Джамбазки, но това е друга тема за друга статия.

По същото това време се появиха нови фактори в политиката.

Единият предлагаше бензин, другият – референдум, третият... май така и не се появи. Така или иначе, дойде зимата и старият президент си отиде с „Обичам те дотук“. Новият дебютира пред депутатите със „Сбогом, моя любов“ и разпусна Народното събрание.

И така, постепенно, в песни и танци достигнахме до днешната дата.

Чакат ни предсрочни избори и много нови песни от много нови посоки.

Дали ще слушаме Кончита, дали ще е Веско Маринов, дали Йосиф Кобзон или Николина Чакардъкова, това ще решавате вие, меломаните.

Аз, като музиковед с опит, знам едно - за да оцените една песен, трябва да обърнете внимание на следните детайли:
- дали е изпята вярно или фалшиво
- дали аранжиментът е добър
- дали текстът е добър
- дали певецът има добро сценично поведение
- дали хореографията е правилна
- дали песента е запеваема

Накрая, но не не последно място, хубаво е да прецените дали изобщо ви е до песни.

Защото, ако някой ви пее, докато ви боли главата от мисли как да си платите ипотеката, то вариантът да „счупите тоз телевизор“ не е за подценяване.
Така преди известно време счупиха и „тоз парламент“.


Автор: Ставри Емануелов Поялников – музиковед

* минезингери - автори на рицарска лирика и песни през Средновековието, така се наричат трубадурите в Германия