600 000 души на улицата. Румъния не спи от няколко дни. И ще остане будна, въпреки че правителството оттегли скандалното постановление за амнистия на 2500 осъдени за корупция. Премиерът Сорин Гриндяну капитулира пред най-големия протест в историята на северната ни съседка от 1989-та година насам, но нещата изобщо не вървят към затишие. Духът от бутилката излезе. Недоволните ще са навън до оставка.

Моментът, в който множеството на площад „Виктория“ освети мрака с мобилните си телефони, вече е символ на съпротивата в Букурещ. Впечатляващият кадър достигна до нас като жив спомен, като отблясък от нещо, което вече сме преживели. Гледаме Румъния, но мислим за България, защото тук думата „протест“ сякаш се превърна в символ на „безсмислено упражнение“ - последните акции срещу застрояването на Иракли и кадруването на Висшия съдебен съвет далеч не бяха масови.

За сметка на това социалните мрежи преливат от възхищение, донякъде и срам, че румънците заедно правят това, което ние не успяхме с маратонската серия #ДАНСwithme. Приликите действително са много, но има и някои разлики. Затова нека първо върнем лентата назад.

Кой?


Протестите в България започнаха с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Предисторията е, че БСП и ДПС промениха закона, за да може ръководителят на службата да се гласува от Народното събрание, където те имаха мнозинство. Преди това шефът на ДАНС се предлагаше от премиера и се назначаваше от президента, тогава Росен Плевнелиев.

Протестите в Румъния започнаха заради изненадващ декрет на правителството, според който престъпления по служба, ощетили държавния бюджет до 44 000 евро, няма да се наказват. 2500 осъдени трябваше да излязат на свобода, а стотици други да се окажат с намалени наполовина присъди. Обяснението – нямало места в затворите. Нещо повече, декретът ограничаваше подаването на сигнали и разследването на корупционни афери до 3 месеца след датата на извършването им.

В основата на всичко е Линиу Драгнеа, лидер на управляващите социалисти и премиер в сянка, удостоен с 2-годишна условна присъда за изборни манипулации. Разследван е също за търговия с влияние. Така Драгнеа не можа да наследи съпартиеца си Виктор Понта, който пък беше обвинен за пране на пари и укриване на данъци като действащ премиер. Разбира се, щеше да има много облагодетелствани и от други партии.



Защо?


И в Румъния, и в България протестите тръгнаха спонтанно и прераснаха в гражданско движение срещу безочието на политическата класа и зависимостите й. Приликата тук е в усещането за несправедливост в държавата, за безнаказаност на върхушката, както и в простичкото искане на хората за по-добър и честен живот.

Румънският модел за борба с корупцията по високите етажи на властта е голямата разлика. Макар и несъвършена, тяхната система дава резултат – хиляди разследвания, стотици обвинени, цяло правителство в затвора. Протестът на практика спря опит правилата да бъдат заобиколени, а корупцията до 44 000 евро – легализирана.

Социалдемократите обаче държат мнозинството в парламента. Опасенията са, че може да опитат да прокарат скандалния декрет като закон. Другите партии също не са очаровани от „прокурорския режим“. Румънците имат какво да защитават.

Българският протест беше монолитен отначало, но след това се разцепи по отделни направления. При обсадата на Народното събрание имаше сблъсъци. Студентите окупираха Софийския университет. Паралелно започна партийно инженерство – родиха се нови партии. Имаше агитационни облъчвания и откровени опити на определени хора да „яхнат вълната“. Всичко това претопи първоначалното възмущение от цинизма на статуквото до прозаични партийни пристрастия.



Кога?


Тук общото е, че властта набързо отстъпи – Гриндяну оттегли декрета на петия ден, Пеевски след 12-тина часа съобщи, че се отказва от ДАНС – но това не спря протестите.

Спечелили изборите през декември, социалдемократите нямат намерение да подават оставка, също както и Орешарски управляваше година след случката с Пеевски. Агонията бе оправдана с Изборния кодекс на Мая Манолова – закон, който се „кова“ около 8 месеца. Сега румънските управляващи говорят за нов Наказателен кодекс, а това също не е работа за седмица-две. Ще видим кой ще издържи по-дълго – съседите от север или премиерът им.

Отпор

И в България, и в Румъния имаше контрапротести и опит протестиращите да се злепоставят като платени провокатори и креслива група за натиск. Използват се термини като „соросоиди“, „диктатура на улицата“, „външен заговор“ и други попълненията от добре познатата ни реторика. Драгнеа пък нападна протестите, понеже били „първа стъпка към държавен преврат“, обвинявайки президента Клаус Йоханис. В България също имаше разделителна линия по отношение на Росен Плевнелиев, след като свали доверието си от кабинета „Орешарски“.

Засега в Румъния ги няма футболните агитки, няма Бял автобус, който да извозва депутатите под обсада. Но я има решителността, твърдото убеждение, че правосъдието е граница, която не може да бъде премината.

Виковете „Оставка“ пристигат от Букурещ като дежа вю, но тепърва им предстои да се опазят от заглушаване. Така ще има от кого да вземаме пример, не само за политика, икономика и правосъдие, ами и за гражданско общество.

Автор: Виктория Димова