Перла на френската корона – това със сигурност е дворецът Версай. Всичко започнало през 1623 година, когато Луи ХІІІ построил на 21 км от Париж ловна хижа.
Луи ХІV е превърнал мястото в дворец, ненадминат по своето великолепие и разточителство.
Важен елемент в създаването на двореца е изграждането на градина, която да съответства на импозантната архитектура.
За целта Луи ХІV поканил бележития майстор на парковото изкуство по това време Андре Льо Нотр, който да претвори в дело идеите на Краля-слънце за величие и хармония.
Важни за френската градина са романтиката и чувството за простор и свобода. Техен основен изразител е била водата – в парка има 1400 водни съоръжения, които са украсени с 400 скулптури.
В противовес на всички барокови декоративни градини в Европа, френските са строени по известния принцип, че простотата е красота.
Отделните елементи на парка са свързани геометрично и чрез простотата на своето съчетание, като стремежът е чрез композицията да се утвърди абсолютизмът на кралската власт и философското разбиране на Луи ХІV за света.
Всеки завой на алеите разкрива нови невероятни гледки - нови фонтани, украсени със статуи, беседки, обвити с лиани и дървета, отгледани и орязани в необикновени форми. Основният мит, който е пресъздаден, е митът за Аполон - богът на светлината. Историята на младия древногръцки бог илюстрира слънчевия мит и на триумфа на слънцето са подчинени всички останали статуи и фонтаните по основната ос на градината.
Цикълът завършва в пещерата на Тетис, където е показано как богът-слънце е обгрижван в края на ежедневния си път от нимфи.
Покрай Големия канал са разположени горски парцели, залесени с местни дървета: дъб, ясен, бук, череша, прорязани от широки алеи. Тези алеи са обвързани и наименовани със събития от миналото като: Алеята на пауните, Алеята на смеха и т. н.
Луи ХІV бил толкова запленен от резултатите на многогодишните си усилия, че изготвил пътеводител - "Начин за представяне на градините на Версай". Мистериозно е предназначението на текста, тъй като той не е бил публикуван. Най-вероятно е използван при официални приеми от персонала, поддържащ фонтаните, за да спазват реда на тяхното включване или изключване.
Източници: tonus.bg, gradinata.bg