Не, сериозно - това не е нормално. Температурите се повишиха, хората започнаха да ходят по къс ръкав или дори без ръкави (адски секси при мъжете, няма що) и всичко изведнъж стана мегапозитивно. Ама не такова сякаш чашата е наполовина пълна, а си е пълна до горе, до ръба, даже прелива и то прелива не течност, а благодат, смайлита и розови еднорози. И всички мои връстнички се държат като тийнейджърки, носят кецове и срязани дънки, цветни шноли и са щастливи по един много дебилен начин. Да, знам за хормоните на щастието, но никакво химическо съединение (освен ако не е нелегално) няма как да те кара да се държиш като изпаднал в самозаблуда тибетски монах или празноглава влюбена в ярките цветове кифла.

Децата тичат навсякъде и крещят. Повечето наистина са по парковете, където искам да се разходя, когато искам да остана насаме със сократическите си пориви към свръхпознание или просто искам да седна на пейка, за да почета. Е, няма как. Почти всички пейки са окупирани от мегащастливи пенсионери, които са се измъкнали от своеобразните затвори на празните си мухлясали апартаменти и сега хранят птиците или просто весело кибичат на слънце. Останалите пейки са отредени, точно така, за майките с дечица - майките кудкудякат по мобилните си с други майки или крещят една на друга, защото са на съседни пейки; надават жизнерадостни крясъци насочени и към отрочетата им, които мандахерцат късите си крайничета наоколо, докато се замерват с продукти на кучешката отделителна система или просто палаво се тъпчат с пясък. И, както казах, крещят. Минават и въпросните кучета със стопаните си, а децата пищят уплашено, а после гонят кучета, редуват се шум и крясъци до небесата, всички се забавляват, забавлявам се и аз. На цирковата арена излиза и някое специално дете, което иска да яде захарен памук, а негов родител му е отказал това изящно удоволствие, детето крещи, търкаля се, рита във въздуха, а майката (например, не знам защо, но все е майка, а не баща, може би са по-строги) е невъзмутима, докато другите или цъкат с език, или също шумопроизвеждат.

Навсякъде има усмихнати работещи хора, които с усмивки отиват към офисите си, с усмивки работят, а след всичко това вечерта се тълпят в стилни барове и клубове (знам, защото и аз ги посещавам редовно, но това е друга история) и пак са усмихнати. Не, не усмихнати – неестествено нахилени. И всичко се върти около птичките, пчеличките, скоро ще започнат и на пикник да ходят, учениците ще висят по пейките с бири в ръце, а може и от една цигара да пушат няколко човека – криза е.

Моля ви, дръжте се естествено. Ясно е, че е топло, слънчево и всички сме жертви на хормонални лавини, но нека не сме твърде емоционални, шумни и дразнещи. Пък и баланс трябва да има - ако има някой по-начумерен господин, който иска да ме черпи захарен памук, може и да преосмисля позицията си. Да си остави телефона в коментарите!

Автор: Ана Островска