Още от много малки, когато мислим какви искаме да станем като пораснем, често отговаряме: майки.

Призвание ли е това обаче или просто социална роля, която времето, в което живеем, ни е отредило? И как се чувстваме когато повечето наши връстници започнат да раждат деца, а ние запазваме билети за следващото си пътуване, може би към себе си?

По повод Деня на майката американският вестник "Бостън Глоуб" публикува интересно писмо от една жена без деца, с което тя се обръща към всички майки - вдъхновяващо и замислящо за малките неща. Приятно четене!

"Вие не сте велики, защото сте майки, а защото сте самите Вие, постигнали сте толкова много. Първо сте били велики и след това сте станали майки. С някои задължения се справяте лесно, а с други ви е наистина много трудно и това е съвсем нормално.

Аз самата съм добре без деца, може би заради различията в обстоятелствата в живота ни и ето какви обещания давам на вас, добри приятелки с деца: ако започнете да се оплаквате за неща от рода на това колко трудно съчетавате на майчинството с работа или безсънни нощи, ще ви изслушвам внимателно. Аз имам куче и знам какво означават грижите за друго същество, но няма да тръгна да ви говоря за това.

Ще започна да се грижа за уреждането на партита, семейни и приятелски събирания, защото вие самите имате по-важна работа за вършене. Няма да ви мисля за лоша приятелка, ако не искате да споделяте подробности за детето си, но няма и да ви съдя ако говорите само за него.

Това, че нямам деца не означава обаче, че животът ми е по-лесен. И аз имам драма в семейството си, и аз имам проблеми с лекари и с високите цени на хранителните стоки в магазина.

Никога няма да ви съдя за това каква марка детска количка сте си купили – евтина или скъпа. Всъщност, дори няма да забележа каква е количката, може би само дали е синя или розова. Никога няма да се обръщам към вас с „мамче“ или „мамо“, просто защото ви считам по-скоро за онази, старата ми приятелка.

Като жена без деца, и аз имам своите недостатъци и сега ще ви ги призная: Ако малчуганите ви са близки по възраст, е възможно да ги обърквам и да чувате фрази от рода на „Брендън беше спортиста, а Андрю – онзи, които е луд по Star Wars?”. Не съм наясно кой е Олаф, не винаги знам кое е най-новото филмче по кината на Pixar, колкото и странно да ви звучи.

Често няма да се сещам за това, че филмите, които вървят вкъщи може да не са подходящи за малки деца. Когато не си майка, не се замисляш за тези неща, така че нямам нищо против следващия път, в който ми дойдете на гости, да ми кажете кой филм да изтегля.

Не знам как да ви помогна в извънредни ситуации, защото според мен всяка ситуация е извънредна при вас, винаги бързате за някъде, винаги сте отговорни - без значение дали става въпрос за смяна на памперси или за колики.

Какво мога да ви посъветвам: Обяснявайте на детето, а не се карайте. Това май е всичко, с което мога да ви помогна, поне засега“.