Салина е известен като острова на зеленината, който оставя у туриста впечатлението за абсолютно спокойствие.

Името на острова, което в превод означава “сол”, е сравнително ново, дали са му го римляните, тъй като в една от зоните на острова, наречена Лингуа, и до днес има езерце, където някога се е добивала сол.

Това е и вторият по големина остров от архипелага, но най-високият от тях, тъй като на него се намират планините Монте деи пори и Фоса деле фелчи - угаснали вулкани с формата на конуси, разделени от една обширна равнина.

Това са на практика два от общо шестте вулкана, които преди около 10 хиляди години са формирали острова.

Богатството на острова са несъмнено залежите на вода, които позволяват на растителността да живее, рядък феномен за вулканичен остров.

Разнообразието на растителни видове на острова наистина е огромно - от гори с папрати, борове, кестени и дъбове до типично средиземноморски растения като каперси, маслини, цитрусови плодове, лозя и други плодови дървета.

Тук е родината и на известното италианско вино “Малвазия”, леко сладникаво на вкус и с невероятен аромат. Именно търговията с това вино е дала тласък на икономиката на острова, предопределяйки развитието на жителите на острова, известни и до днес със своята предприемчивост.

Санта Марина е основният център на острова, Малфа и Лени са другите две общини. Малфа е най-плодородната зона на острова - родината на Малвазията, а Лени е разположена в равнината между двата вулканични конуса и също е една от развитите селскостопански области на Салина.

Лени има и излаз на море - малкото рибарско пристанище Ринела със своите бели къщи и красивия бряг, обсипан с пещери. На гърба на Лени и точно в центъра на конката между двете планини са намира Валдикиеза, религиозният център на острова с храма, посветен на “Мадоната на Терцито” - в превод от испански означава “Мадоната на музикалното тристишие” , което отбелязва особеността за тройния звън на камбаната на църквата.

Но може би най-красивият ъгъл на Салина е панорамният залив Полара със селището със снежнобели къщи, кацнало отгоре на скалите. Видяно от море, оставя впечатлението, че се намира в центъра на огромен амфитеатър от скали.

В зоната на Полара би могъл да се види още един природен феномен: девствените и напомнящи света на приказките по своята форма скали на Скольо Калкато и на Капо Фаро.

Четете още: Къщички като от приказка