Представяме ви изповедта на една жена относно плюсовете и минусите на отворената връзка. След като изчетете нейното признание, ще ни е интересно да споделите и вашето мнение по въпроса. Вие бихте ли практикували така наречената полиамория?

"Викаха ме, но не можех да изляза от тоалетната, където се бях скрила, за да помисля на спокойствие.

Беше 2013-а, тогава бях на 25 и работех като асоцииран продуцент във вечерно шоу. А причината да седя затворена в една от кабинките на тоалетната, в състояние на крачка от истерията, беше, че в същия момент приятелят ми Джак бе на среща с друга жена.

И преди да го заклеймите като подлец, ще подчертая, че той не се криеше, това не бе афера. Той бе полиаморен, тоест поддържаше любовна връзка не само с мен, но и с други жени и то по едно и също време, като за това знаехме както аз, така и те. Понеже бях лудо влюбена в него, се опитвах да приема начина му на живот и в продължение на три години давах всичко от себе си да живея според неговия мироглед – той излизаше с други жени, а аз от време на време преспивах с други мъже.

Но да се върнем на настоящата ситуация - стоях в студената тоалетна под флуоресцентната светлина и се опитвах да не се поддавам на емоциите, а да мисля рационално. На теория бях добре с полиаморията. Бях си написала домашното, бях чела доста материали, посветени на въпросната практика, и смело мога да кажа, че виждах ползите от подобна връзка. "Има повече любов, има повече секс, има повече свобода във взаимоотношенията." Все си повтарях това.

Въпреки че се оказа, че нищо не се е случило въпросната вечер, часове наред си представях как някаква му прави свирка, но не е това, което ме притесняваше. Ако трябва да съм брутално искрена, аз съм от хората, които се възбуждат от мисълта как половинката им прави разгорещен секс с друга.

Проблемът беше в срещата. Това е интимен момент между двамата души и мисълта, че той го изживява с друга, буквално ме караше да се задушавам. Седях и просто не ми достигаше въздух. Получавах паник атака.

И как седях и се тресях от нерви изведнъж ми просветна, че само и единствено аз мога да си помогна. Аз съм тази, която трябва да взима решенията за собствения си живот и след като връзката ми ме докарва до такива пристъпи, явно този начин на живот не е за мен.

Разделих се с Джак след тригодишна връзка, но не мога да не призная, че отношенията ми с него ме научиха на много. Това да съм полиаморна ме превърна в по-добър моногамен партньор.

Към днешна дата от посетител на полиаморни партита се превърнах в жена, избираща мебели в компанията на приятеля си - Хауърд, той се казва Хауърд.

И въпреки че съм сто процента убедена, че полиаморията не е за мен, както казах тя ми даде много. Преди бях ужасно ревнива, не понасях мъжът, с когото съм, дори да споменава нещо пред мен за бившата си, а сега нямам нищо против, ако Хауърд реши да се види със своя бивша приятелка.

Дори и да не говориш за спомените и миговете, които е донесла една любов, ти няма да ги изтриеш. А и защо да го правиш. Любимият ти няма да е човекът, който е днес, ако не са били бившите му, те със сигурност са го научили на много неща, дали са му много неща – черти от характера, които ти сега може да обожаваш.

В началото с Хауърд буквално не можехме да се наситим един на друг и първите месеци от връзката ни бяха истински секс маратон. И докато преди да срещна Джак бях немарлива към себе си и често не използвах предпазни средства по време на акта, то след полиаморните отношения се научих, че това е нещо задължително.

Друг плюс от отворената връзка, която имах, е, че свикнах доста по-спокойно да говоря за сексуалните си желания и нужди. Когато ти се е налагало да слушаш как гаджето ти се оплаква, че не е успяло да прави секс с момичето, което е завел на скъпа почивка за уикенда, реплика като: "Хауърд, ще ме вържеш ли довечера?" вече не изглежда като нещо, от което да се срамуваш."