Това са Opel Mokka (37 100 лв) и Opel Zafira Tourer (48 265 лв). Те живеят на един и същ паркинг пред един и същ столичен блок. Собствениците им са две приятелски семейства - Алексиеви и Жекови, от втория и от шестия етаж.
В тях се возят общо четири деца, разпределени по равно - две момчета в едната, и момче и момиче в другата кола. Средната възраст на пътниците на задната седалка е 4 години и седем месеца, а на предната 31 години и шест месеца.
Ето каква е историята: Калин Алексиев смени Astra-та си за Zafira след като се роди второто му дете. Тогава Филип Жеков, неговият съсед и приятел от горния етаж, бе така добър да го придружи до шоурума. Калин знаеше точно какво иска - 1.6 Turbo SIDI със 150 кс и 6-степенна ръчна скоростна кутия, а Филип научи там и тогава: оказа се, че винаги е имал нужда от нещо-като-джип Mokka без дори да подозира. Удивително е какви неща разбира човек за себе си от продавачите в магазините и шоурумите...
Така Филип закупи чисто нов SUV с име на Coffee, а Калин изкачи още едно стъпало в гамата на Opel. Всъщност точно тогава Филип бе получил повишение и бе почувствал, че заслужава нещо хубаво. Имайки предвид, че новопридобитият пост вървеше с паркомясто, решението му бе наистина логично. Жена му, Тея, му покрещя малко по телефона, защото той се сети да й се обади не преди, а след като подписа договора за изплащане. Той я увери, че колата много ще й хареса и позна. Но това тя призна чак след 3 месеца и една седмица и при това не на него, а на съпругата на Калин - Антония.
Защо Калин избра Zafira? Както вече отбелязахме, той харесва Opel-и. Познава ги, изглеждат му надеждни, напомнят му за комби Kadett-а на баща му от 85-a, който мечтаеше да кара още от 15 годишен. На 16 тайно излезе с него и доста явно го удари в един стълб, но да не се ровим в миналото. Баща му се ядоса много и го заплаши, че ако още веднъж направи нещо подобно, няма да му купи Calibra за 18-ия рожден ден. Калин даже не знаеше, че има възможност да получи каквато и да е кола, какво остава C-a-l-i-b-r-a. Та, той имаше плакат на Calibra Keke Rosberg Edition в стаята си, знаеше наизуст в хронологичен ред всички двигатели, с които се предлагаше, конските сили и въртящия им момент. "Ама, наистина ли, тате?!". Наистина, но не за 18-ия, за 21-ия рожден ден - такива години бяха. Обичаше я безусловно и безкрайно. Миеше я с гъба и кофа пред блока всяка неделя, вътре не можеше да се пуши при никакви условия, какво остава да се яде и пие. Смяташе, че тя е причината бъдещата му жена Антония изобщо да се съгласи да излезе с него на първа среща, което не беше истина, но да не му разбиваме илюзиите.
После си купи Astra, но тази история не е толкова интересна. Когато се роди вторият им син, Антония каза, че е време да вземат нова кола. Калин се съгласи, а тя се усмихна, но всъщност двамата изобщо не се разбраха. Тя си представяше, че той ще продължи да кара Astra-та, а тя ще получи Adam, за да може да излиза с децата и с приятелките си на кафе. Така че когато каза "имаме нужда от нова кола", тя нямаше предвид "по-голяма за теб", а "още една, по-малка, за мен".
Колкото до Филип и неговата Mokka. Той изобщо не беше фен на Opel, никога през живота си не бе притежавал, не бе мечтал да притежава, дори не се беше замислял по въпроса дали би искал да притежава и дали ще се зарадва, ако му подарят. Всъщност не беше фен на никоя марка. Просто държеше автомобилът, с който се движи, да изпъква независимо от емблемата му. Не му харесваше да се слива с фона, трафика, паркинга.
Избраницата му трябваше да е, ако не друго, то поне червена, защото всички други цветове бяха "за служебни коли". Да, Филип страдаше от доста предразсъдъци, а техническите му познания на автомобилна тематика се простираха до... не много далече, затова се довери на Калин, който избра двигателя (1.4-литров турбо със 140 кс) и настоя за ръчната скоростна кутия (със Start/Stop система), а за Филип остана да хареса джанти и цвят на интериора.
Ето ни днес, 6 месеца и 3 дни по-късно, отново на паркинга. Калин се качва в колата си, неделя е, познайте къде отива? Добре де, вече ходи всяка втора неделя на автомивка, но трябва да го похвалим за постоянството и отдадеността му към кръгчето със светкавицата. Ето я и жена му, която все още му натяква, че няма кола, с която да извежда децата и е "заключена вкъщи". Той й напомня, че винаги може да взима неговата, само трябва много, ама много да я пази. Тя обаче настоява за "по-женска кола" и този разговор е воден твърде много пъти през последните седмици и това си личи от тона и заучеността на репликите.
На Калин му писва и най-после се съгласява: "Добре, добре! Взимаме ти отделна кола! Твоя си, розова, лилава, пепел от рози, на пеперудки, каквато поискаш!".
Антония: Не розова. Жълта с черни ленти.
Калин: Брей. Нещо друго?
Антония: Да. Искам Adam. 1.2-литра бензин, 51 коня, 115 Нм (произнесени като "нъмъ"), 5-степенна, механична.
Калин: Откъде ги знаеш тия неща?... Все едно автоматичната не е механична...(смъмрено)
Антония: Моля?
Калин: Нищо. Отиваме.
Така Калин пропусна автомивката...