Винаги е имало и ще има мъже, които плачат и пишат стихове, като някои от тях дори са оставили трайна диря в историята на литературата. Въпреки това мнозина смятат мъжките сълзи за слабост. А в тях няма нищо неестествено. Според нас в Woman.bg те дори издават дълбока и ранима душа, която не е слаба. Напротив - толкова е силна, че не се страхува да каже и покаже на всички, че и тя ридае от време на време. Следващите редове са посветени на мъжките сълзи, на старомодните мъже и на една единствена жена.

Аз съм от онези мъже...

Аз съм от онези мъже, които плачат.
Ако те е срам, просто ме подмини.
Уморих се от фалшиви герои
и от силни, но със дребни души.

Аз съм от онези мъже, които стихове пишат.
Давай, свикнал съм на обидни шеги.
Просто във себе си се затварям
и понякога говоря само с очи.

Аз съм от онези мъже, старомодните.
Подарявам цветя, свалям си якето във студа,
нямам тефтерче със бройки, скучен съм,
рицар без броня, дон кихот по съдба.

Аз съм от онези мъже, как да ти кажа,
които със сърцата се вричат,
които търсят само една,
остават до нея и я обичат.

Аз съм от онези мъже, слабите,
които прощават и подават ръка.
Не ти се сърдя, избърши ме,
така както избърсваш сълза...

Автор: Йордан Кроснаков