Момичета, слънчица, красавици, принцеси...както там обичате да ви наричат. Уважаеми кокошки, колкото и прелестни да се чувстваме с тези нови обувки, колкото и великолепна да е чантата ни, косата ни, роклята ни, ние сме еднакви.
Жертви на модата и рекламата, на стадото и собствената си глупост. От гримове, молове и фризьорски салони не ни остана време да помислим с главите си и да прозрем, че има нещо отвъд трите, приети за основни от кокошарника, цели в живота - мъж, кариера, деца. И това нещо е доста по-интересно от новината за новата манекенка на оня футболист, от 50 процентовото намаление на златните сандали и от телефонните разговори, посветени на търсене на отговора на вечния въпрос: "Той дали ще ми се обади"... досега да ти е звъннал, готово.
От лайкването на снимки на котенца, бебенца, уж-хетеросексуални мъже, токчета и нокти умират мозъчни клетки. Но понякога просто не можем да се сдържим, нали? От порното, кисненето във фитнеса, крещенето по съдията на стадиона и споренето за коли, които никога няма да караме, също. Така че спокойно, и двата пола са еднакво глупави. Просто човеците се делят на два типа, независимо от сексуалността: такива, които не виждат смисъл да си решат косите и да си оправят леглата при положение, че след малко пак ще ги разрошат и ще си легнат в тях; и такива, които вярват в красотата и я приемат за религия с всичките й ритуали, устремени към рая на перфектността и симетрията.
Може би има един рядък трети тип, който балансира между другите два - такъв, който изглежда добре, но без да се втелява в това. И къде е границата? Ако мислим само за външния си вид - оглупяваме, ако не се грижим изобщо за него - се вмирисваме.
Знаете ли преди колкото години един човек е заключил, че няма нищо ново под слънцето и всичко е суета? III век преди новата ера. Да, отдавна. И ние оттогава не спираме да се опитваме да докажем обратното. Познайте дали успяваме?
Тънете ли в заблудата, че сте неподвластни на медийна манипулация и реклама? Добре, погледнете се. Но се погледнете рано сутрин, преди да се намажете с грим, да си облечете чисто новите парцали и да си срешите перушините. Вижте се, когато сте просто себе си - разум, тяло и нищо отгоре. После лесно ще си сложите маските върху телата, но не и върху умовете, защото те не подлежат на разкрасяване. Пробвайте да им сложите пудра и червило... Харесвате ли се? Ето това сме ние. Всичко друго е суета и реклама.
Нека поговорим за нещо по-интересно. За смисъла на живота, вселената и всичко останало. 42 - ако не сте чели книгата, значи мислите прекалено много за косата си. Нека поговорим за Берта.
Мъжете може да са измислили автомобилите, но жените са ги подкарали и това е исторически неоспорим факт. Съпругата на Карл Бенц, Берта, и без това направила мини скандал, омъжвайки се за някакъв си там инженер без пукната стотинка с налудничава идея за "автомобил", пък и после потеглила сама с абсурдното му за онова време изобретение. "Машина на дявола", така църквата нарекла самозадвижващата се кола на Бенц. Добре, че съпругата му не се впечатлявала от някаква си църква.
Берта е родена в края на 19-и век в богато семейство. Баща й бъл дърводелец, забогатял с много труд. Берта непрестанно го карала да й обяснява кое как работи, защото тогава жените нямали достъп до образование. На 9 години все пак започнала да ходи на училище за дъщери от богати семейства и се запалила по естествените науки.
Преломният миг за нея обаче настъпил, когато открила семейния дневник и прочела: 3 май 1849 година, за съжаление момиче". Това била рожденната й дата. Берта се вбесила и когато станала на възраст за женене, отхвърлила всички богати кандидати за ръката си и се влюбила в Карл. Баща й я предупредил, че бърка, но как да слушаш човек, който съжалява, че му се е родила дъщеря, а не син? Тя вежливо му отвърнала да си гледа работата и инвестирала цялата си зестра в компанията на Бенц. Така освен за страхотен PR, Карл се оженил и за първия си инвеститор.
Двамата се запознали в едно купе, в един влак, някъде. Тя се интересувала от физика и локомотиви, а той бил кльощав инженер с небивала идея и луд поглед. Всъщност Карл бил гениален, но смотан. Берта не била гениална, но умеела да привлича вниманието и комбинацията от двамата породила една от най-големите автомобилни компании в света. Всъщност Берта може и да е била малко гениална, но по това време се е смятало, че мозъците на жените са твърде малки и не е хубаво да се пълнят с информация. Остави това, ами мисленето било вредно и се отразявало зле на основната им функция - раждането. Работата е там, че за да можеш да оцениш една гениална идея като такава, трябва да си умен, няма как.
Последвали тежки години, в които Карл не получавал признание за изобретението си, а Берта отнасяла доста присмех и подигравки. Въпреки това умната жена не позволила на мъжа си да се предаде и не спряла да го окуражава и подкрепя. На 29 януари 1886 година Карл патентовал своята "моторна кола", но никой не провил интерес към нея. Положението на семейство Бенц не било никак розово, защото двамата вече имали пет деца: Юджийн, Ричард, Клара, Тилде и Елън. Никой нямал доверие в изобретението на Бенц, никой не се престрашавал да го пробва по улиците на града, за дълъг път да не говорим. Берта отново се ядосала.
На 05 август 1888 година Берта тайно влязла в работилницата на мъжа си, качила се в колата и потеглила. Дестинацията бил родният Пфорцхайм, където живеела сестра й. Разстоянието - 106 км. Госпожда Бенц натоварила двамата си сина в колата и така започнало първото автомобилно пътешествие.
По пътя Берта освен шофьор и революционер, била механик и изобретател. Първо спряла, за да зареди. "10 литра гориво, моля", казала тя на аптекаря. Той я огледал от глават до петите и обратно, констатирал, че жената явно е лудичка, и й отговрил спокойно: "Един литър течност за почивстване ще е напълно достатъчен, за да изперете петната от роклята си, мадам". Берта не го ударила, а му обяснила, че няма намерение да пере каквото и да било, а да си зареди колата. Той й дал колкото "лигроин" има, за да му се махне от главата, и тя продължила. По пътя Берта чистела карбуратора с иглата на шапка си и изолирала кабел с жартиера си. Малко по-нататък пък спряла при един обущар и го помолила да сложи кожа по спирачките за по-добро сцепление и съответно по-добро спиране. Той дори не я питал, просто го направил. Така всъщност Берта изобретила накладките, които се използват и до днес (разбира се не кожени).
Берта пристигнала с децата при сестра си и уведомила мъжа си с телеграма, че първото пътуване на дълго разстояние с неговата "моторна кола" е вече е факт, така че да не се притеснява. Три дни по-късно се прибрала, но новината вече се била разпръснала надлъж и нашир: две млади момчета и жена препускат с карета без коне - това може да е само работа на самия Дявол. Така се говорело, но на Берта не й пукало. Тя доказала на света, че моторната кола, или "пушещото чудовище" на мъжа й е надежден автомобил.
По-късно Карл пише в мемоарите си: "Само един човек остана с мен в малкия кораб на живота, когато щеше да потъне. Това беше съпругата ми. Храбро и решително тя вдигна новите платна на надеждата".
Добре де, може и просто да е искала да отиде да се види със сестра си, но тогава някой да се осмели, при това жена, да тръгне сама на "адска машина", било невъобразимо. Берта имала мисия - трябвало да стигне от Манхайм до Пфорцхайм и по пътя да свърши нещо "дребно" - да направи мъжа си световно известен и заедно да останат в историята.
Снимки: Mercedes-Benz