Ако цената на цветята е била Х преди седмица, днес ще е 150% Х или дори 200% Х, а понякога и повече. Знам, че го знаете. Знам и че мъжете го знаят. И все пак купуват
абсурдно скъпите букети, защото, нали, не искат да разочароват "милото". И взимат там всякакви цветя, които майсторите-продавачи са успели да съживят за последно с химикали и които още на другата сутрин ще са увяхнали. Защото трябва да се продава много, но пък и скъпо. Е, уважаеми цветопродавачи, аз изрично помолих моя човек да не ми купува цветя. И така правим от няколко години.

Знам, че това не прецаква много очевидната схема. Знам, че даже за минибунт не минава, но аз не съм V от V For Vendetta, нямам илюзиите, че ще разруша системата, ще хвърля в затвора Пеевски или дори, че ще накарам колегите в офиса да се сетят да ми честитят. Не мисля, че трябва някой днес да ме води на вечеря в стилен ресторант и да ми подари бижу, за което е дал пет свои заплати. Няма да се обидя, ако това се случи, но моментално ще се запитам какво очаква в замяна. Празникът си е празник, но често всички правим нещо с прикрити мотиви. Като моят мъж ми подари нещо, все се питам за какво ли е гузен. Така, де - кой мъж би решил да вземе скъп парфюм (който знае, че жена му използва - не да импровизира!!!) или пък колие просто ей-така? Почти никой.

Момчета, днес ще ни подарите по някое букетче, окей. А утре? Утре по-малко важни ли ще сме? По-добре днес се отчетете някак, а утре или след няколко дни ни направете изненада. Ама не нещо лигаво! Нека днес и утре, и след това няма плюшени мечета, червени рози, златни сърчица на колие и подобни простотии.

И пак: момчета, ние сме жени, а не глупави кифли, които да мечтаят за внимание, блещукащи простотии и скъпи притежания.

Момичета, честит празник и дайте да не им даваме да ни мачкат поне днес. Аз няма да готвя, чистя, пера, миля, гладя и подреждам. Някой от класиците беше писал, че всеки мъж е Цезар, но днес съм решила да съм Клеопатра. Бъдете и вие такива.

автор: Ана Островска