Първоначално бях решила да пренебрегна новината, че Беновска е „избомбила“ последната пресконференция на президента Плевнелиев. Очакваше се, все пак това е нейната специалност. Притеснява ме обаче нещо друго.
Че всички губим от ферментиралата журналистика, която разиграва абсурдни сценки, крещи квалификации и задава отговори по опорни точки. Че пак допускаме профанизирането на професията, институциите и държавата да бъде „гореща тема“. И това не е смешно – трагично е.
Не смятам, че подмятането на ябълки срещу държавния глава е „достойно поведение“. Не смятам, че простащината трябва да се „продава“ като свобода на словото, камо ли да се толерира, както сториха определени медии. Лесно е да защитаваш Беновска от държавната „цензура“. Още по-лесно е да й се подиграваш. Но нито едното, нито другото всъщност имат смисъл.
Защото евтината журналистика е инструмент на евтината политика.
Ако се върнете назад, атаките на Беновска срещу президента винаги са били внимателно изпипани. Тя отдавна твърди, че Плевнелиев е американски грантаджия, а по начина по който го попита знае ли кои са „представителите на хомосексуалните и наркоманите в българската политика“, стана ясно какво си отговоря сама.
Мандатът на Плевнелиев завърши с баскетболния чадър на НСО срещу Мадоната с големите ябълки. И това е жалко не само за него. 5 години в Президентството бяха заглушени от 5-минутен скеч, който Беновска приложи с леки вариации на бившия френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и новия президент Румен Радев.
Този път НСО правилно я изгони от Гербовата зала, така че вместо да се оплаква, че е жертва, по-добре журналистката да замълчи. Интересно, как ли щяха da реагират американските или руските служби на такава провокация? Отнемане на акредитацията? Глоба? ....
Тази жена не е луда. Луди са тези, които я гледат – и с одобрение, и с отвращение.
Беновска добре си играе картите. Нейните шоу-програми се случват, когато има голямо събитие, десетки камери и пряко излъчване, приковаващо хиляди погледи пред екраните. Само така се сеят бури и се жънат сензации, а не просто с писане на книга за Ахмед Доган и преследване на Бойко Борисов по събития.
Беновска се явява поредното гримирано лице на политическия панаир, който трябва да ни разочарова, да ни отблъсне далеч от истинските теми. По-важно е да се намери кой да дразни, да провокира и хвърля димки за отвличане на вниманието.
Тази роля са я играли доста актьори - Яне Янев, Волен Сидеров, Бареков и още. Само че единият стана съветник на премиера в оставка, другият се намести в новата патриотична коалиция, третият спокойно си усъвършенства английския в Европейския парламент. Пред техните постановки „атентатът“ със забранения плод бледнее доста, но все пак върши работа. До следващия път.
И ние пак се смеем, че Главната питаща на Републиката била агент на Apple, един ден срещнала Лорд Самърсби, друг ден замерила Нютон и никак не ставала за NBA. Търкаме клавиатурите и хабим енергия, докато пластовете във властта сериозно се разместват.
Беновска заби токче в калната нива на общественото мнение – първата копка на поредната дупка, която копаем сами. После как да не засадиш там една (гнила) ябълка.
Виктория Димова