Неправилното поливане, бедната почва, ярката слънчева светлина, недостатъчното осветление и много други, на пръв поглед незначителни фактори могат да доведат до заболяване или умиране на стайните растения.

Понякога това става поради неопитност, а друг път просто от недостиг на време. Не е достатъчно просто да поливате редовно растенията, те изискват и пресаждане, подхранване, подрязване, грижи и най-вече внимание.

Какво да правите обаче, ако искате да отгледате в дома си частица природа? Всички експерти са на мнение, че стайните растения са много полезни. Предлагаме ви един лесен изход от ситуацията – изберете за домашното си „озеленяване“ най-издръжливите и непретенциозни растения. Те са не по-малко красиви от капризните си събратя, но не реагират толкова остро на пропуските на стопанина си.

В няколко поредни материала ще ви представим Топ 10 на най-лесните за отглеждане стайни растения, на които можете да се радвате без излишни грижи. Все пак обаче се старайте да не ги забравяте съвсем – дори и те ще имат нужда от вниманието ви понякога.



Алое

Алоето спада към семейство асфоделови. Това е най-известното от стайните растения, като при това често се отглежда заради лечебните му свойства. Родът на алоето наброява над 300 различни вида – многогодишни тревисти или дървовидни растения. Най-масивните разновидности могат да достигнат до 15 метра височина с диаметър на стъблото до 2 метра. Всички видове алое са лисни сукулентни, естествени обитатели на горещите пустини. Сокът, който се натрупва в листата им има лековито действие, на което растението дължи световната си известност.

В дивия си вид алое произлиза от Африка, Арабския полуостров и Мадагаскар. Човекът обаче е разпространил растението и в други райони на света – в Южна Европа, Азия и Централна Америка.

Сигурно най-известният (и най-лековитият) представител на семейството е дървовидното алое или известният на всички столетник. Наречен е така, тъй като много рядко стига до цъфтене при стайно отглеждане.

Това непретенциозно растение не изисква много грижи – достатъчно е да задоволите основните му нужди и да имате предвид, че алоето обича да расте самостоятелно, без съседи. То е светлолюбиво, но на твърде ярка слънчева светлина може да получи изгаряния. През лятото можете да го изнесете на балкона. Почвата трябва да е съставена от пясък на една четвърт, можете да ползвате готова почвена смес за кактуси.

Поливането трябва да е обилно, но рядко, особено през зимата. При температура на въздуха от 15-16 градуса е достатъчно да поливате растението веднъж на 2-3 седмици. Основна опасност за алоето е загниването на корените, така че се погрижете саксията да има добър дренаж и избягвайте попадането на вода в самите листа.

Подхранването с минерална тор е желателно да става през лятото, но не е задължително. Ако пресаждате растението ежегодно, хранителните вещества в почвата ще му бъдат напълно достатъчни.

Алоето се размножава вегетативно, пускайки издънки покрай корена. Можете да го размножите и с резници. Отрязаните стръкове или миста се подсушават за няколко дни, след което се засаждат в лека почва. В центъра на саксията се прави малка вдлъбнатина, запълнена с влажен пясък – именно в нея трябва да се вкорени резницата.



ТАЙНИТЕ НА УСПЕХА

Почвата: торфена, листовка, компостна и пясък (2:1:1:1)

Температура: Лятото умерена, а зимата 12-14 С.

Осветление: За светлолюбиво растение.

Поливане: Лятото обилно, зимата умерено.

Подхранване: Всеки месец с естествена или минерална течна тор (минералната на половин доза).

Овлажняване: Лятно време се препоръчва напръскване.

Пресаждане: Възрастните растения се пресаждат през 2-3 години.

Размножаване: С издънки или резници от върхушката и стъблото.