Женският марш срещу Доналд Тръмп се превърна в световно събитие. Има защо: демонстрациите бяха респектиращи по численост, в тях се включиха много мъже (аплодисменти, моля), дори ледената Антарктида се развълнува. Но по-важният извод тук е, че се промениха традиционните граници на женското движение.

То възниква като политическа инициатива за избирателни права, но в последните години беше по-скоро гротеска на миналото и криво огледало на настоящото положение на нежния пол в Първия свят. Спорните възгледи на група захаросани феминистки в социалните мрежи станаха синоним на движението като цяло, което доведе до тежки съмнения за неговото бъдеще.

Често осмиван и стигащ до крайности, феминизмът в един момент залитна към „борба“ за космати крака и полово равенство във видеоигрите. Идейната лутаница беше налице, включително по теми като аборта и порнографията, както и на фона на многобройните течения в историята на движението, като анархо-феминизъм, еко-феминизъм и пост-феминизъм.

Но това не беше най-големият проблем.

Дълго време феминизмът се приемаше като странично занимание за заможни бели дами. Дълго време цветнокожите жени се чувстваха изключени от тези процеси. Носителката на „Пулицър“ Алис Уокър използва неслучайно думата „womanist”, за да се разграничи от наложения образ на феминистката през 80-те години на миналия век.

Сред най-известните лица на движението – от суфражетките до Коко Шанел и Йоко Оно, от Марлене Дитрих до Анджелина Джоли, разпознаваме едва няколко чернокожи лица - съпругата на Мартин Лутър Кинг, водещата Опра Уинфри, а в последните години и Бионсе.

Мадона, която взе дейно участие в женските протести срещу новия американски президент Доналд Тръмп във Вашингтон, привлече вниманието на цялата световната общественост, а също и на тайните служби. Поп иконата заяви в прав текст, че е мислила да взриви Белия дом.

На Женския марш това сякаш се промени.

Идеята, че женските права са човешки права се оказа общ знаменател, който събра хора с различен цвят на кожата, пол, религия, професия, възраст и семейно положение. Това не беше просто демонстрация срещу Тръмп. Нейната цел беше да събере не просто онези, които се шокираха от резултатите от президентските избори в САЩ, не само феминистките, а всички, които уважават човешките права и достойнство.

Тесногръдието и дискриминацията, програмирани от най-високото политическо кресло, са универсалното основание за протест и за белите, и за чернокожите, и за мъжете, и за жените. Подкрепата за Женския марш, замислен първоначално като акция на 4 жени, растеше лавинообразно в дните преди клетвата на Тръмп. И достигна до своята логична кулминация като едно от най-масовите събития в историята на САЩ. Всъщност, в най-масовото, според някои медии.

Половин милион души във Вашингтон, сред които куп знаменитости - Ашли Джъд, Мадона, Скарлет Йохансон и други, общо над 2 милиона из големите американски градове, над 600 сестрински розови акции в цял свят... Внушително, въпреки последвалите опити да се омаловажи броят на присъстващите от последователите на Тръмп.

Именно разнородната подкрепа е най-ценното постижение на Женския марш до момента.

Разнородна, защото всеки участник намери нещо за себе си в исканията, сред които защита от сексуално насилие и полицейски произвол, справедлив съдебен процес без оглед на пол и раса, насърчаване на асистираната репродукция, защита на правата на сексуалните и етнически малцинства, нова на минимална работна заплата и т.н.

Всеки участник видя нещо притеснително в действия на Тръмп – замразяването на здравната реформа на Обама, свалянето на сайта на Белия дом за климатичните промени и подмяната му с новия енергиен дневен ред на Тръмп, както и свалянето на доклади, свързани с хомо- и транссексуалните.

Така Маршът на жените се оказа платформата – обединител, в която мнозина видяха (политически) потенциал, ако не бъде оставена да затихне. Това обяснява и сравненията с движението „Окупирай Уолстрийт“, което също обедини милиони хора по света с простичката идея за повече справедливост в разпределението на световното богатство. То се провали, но ако не друго, то поне Женският марш даде ценен урок за бъдещето на женското движение.

Най-добре го формулира актрисата Америка Ферара: “Ако паднем в капана и се разделим сами – по каузи и по етикети, тогава всички ще загубим битката“.

Автор: Виктория Димова