Великденските пости започват от 23-ти февруари. Те продължават седем седмици и приключват ден преди Великден, който тази година се пада на 12-ти април.

Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. Постът като вид диета се препоръчва дори от светските лекари – те отбелязват благотворното въздействие на временното въздържане от животински белтъци и мазнини върху организма.

Според църковните канони това е и времето, в което вярващите не само поставят тялото си на изпитание, но и трябва да се въздържат от лоши мисли и действия. Важно е да размислим над делата си и над това, как можем да станем по-добри към ближните си.

Великденските пости, наричани още Света Четиридесетница, символизират времето, в което Христос прекарва четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за саможертва в името на Бог и човечеството. Затова и през Великденския пост се смята, че човек пречиства тялото и душата си. Постът се приема за въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

По примера на Исус човек се посвещава на Бог и търси опрощение на греховете си. Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби за постите, уточняват от pravoslavieto.com. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване.

Преди време наша читателка написа следния коментар по въпроса с постите:

"Постите са вкарани в религиозния календар умишлено, за да накарат хората които преди време са били по-неуки да спазват нещо задравословно за тялото. Идеята е, че след период ина ядене на животински храни и особено след зимата, лимфната течност става по-гъста и трудноподвижна. А тя трябва да е течна и да изхвърля токсините редовно. Затова е необходимо след студените месеци човек да се подложи на пост, за да очисти ираздвижи лимфата и да предотврати поява на тежки заболявания от неправилно хранене и очистване на организма - рак например. Просто преди векове чрез религията е било по-лесно да се обясни и наложи дадено правило, иначе хората биха подминали здравните съвети с лека ръка ако няма някаква религиозна насоченост."

Каква е храната по време на пост?

Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядки­те, плодовете - пресни и сушени, които трябва да са ви ви­наги подръка, защото с високата си енергийна стойност мо­гат да ви спасят от "прегрешение" с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко оба­че трябва да е приготвено с растително масло или марга­рин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните са­латки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не тряб­ва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто - тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед - той също по­мага да се засити глада.

Важно!

Изключително важно е по време на поста да пиете повече вода – около 2-3 литра на ден. Ако ви мъчи глад, вдъхнете аромата на подправки като канела и карамфил. Твърди се, че това много помага за овладяването на пристъпите на глад. След завършване на поста, бавно и полека се върнете към нормалното си меню. В никакъв случай не бива още на другия ден да се пристъпи към наяждане с месо, млечни продукти и всичко непозволено до този момент, тъй като това е особено вредно за стомаха и организма ви като цяло.

Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест).

Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтика.