Нека го признаем от самото начало: жените понякога се налага да лъжем. Или да не казваме истината. Или поне не цялата истина. (Ако някой мъж ви пита дали това е вярно, излъжете!) Да, факт е. И е редно поне пред себе си да си признаем за какво най-често скриваме или изкривяваме рязко истината.

Говорихме си с колегите от Men United и те ни припомниха онова клише: че жените казваме, истинската си бройка разделена на три, а мъжете умножават своята по три и казват резултата. Истината е, че невинаги крием това от най-близките си приятелки. Според легендата мъжете казваме, че сме били с Х на брой жени, като реалната бройка трябва да се раздели на три, докато ако жена каже, че е била с Х мъже, трябва да умножим числото по три. Двойни стандарти, но се оказва, че жените лъжем по-често.



Ах, този главобол... Реално само ние знаем кога наистина ни боли глава и кога: сме уморени от работа или домашни ангажименти; не сме в настроение за секс; сме твърде развълнувани от лично приятно събитие; сме ядосани на конкретния мъж, а той дори не подозира защо; сме уморени след спорт, сме решили да ставаме наистина рано на следващия ден. И изобщо не сме длъжни да го обясняваме на когото и да било.

Числата са нещо, което изобщо не харесваме (дори на някои да се налагат да ги използват ежедневно в работата си). Имаме предвид следното: никак, ама никак не обичаме да отговаряме на въпроси като "На колко години си?", "Колко килограма тежиш", "Колко пари даде за този парцал?", "Колко пъти си ми изневерявала?" и подобни. Крайно нетактично е от страна на мъж да зададе някой от изброените въпроси, така че спокойно можете да го игнорирате или да го смажете с мълчание.

Мъжете се оплакват редовно, че когато питат жена си класическия въпрос "Какво има?", ако тя се е умълчала, дамата им отговаря също традиционно с "Нищо". Дали е нищо? Разбира се, че не е. Никога не е. Просто не искаме да обясняваме като на дете ситуацията. И все се надяваме, че мъжът до нас ни разбира и поне малко ни познава. Което значи да успее да види, дори понякога да отгатне каква драма изживяваме. Не просто не искаме да кажем, а и е обидно след като той явно не ни познава добре.

автор: Благовеста Дамянова