Децата на България са най-голямото богатство, казват. Съгласяваме се, хортуваме с тази мантра и си свиркаме, докато в един прекрасен ден някой не ни каже, че въпросното богатство доста се е обезценило.

Ето пресен пример - родните ученици са първи по пиене, пушене, секс и консумация на вредни храни. Те спортуват малко, конфликтни са, тормозят се в училище. Изненада? Вече знаем, че са функционално неграмотни – не могат да се ориентират в метрото, не могат да анализират текст, хич ги няма с математиката. Изобщо, излизат тотално неподготвени за живота. Без практически умения и добри шансове за добра работа.

Този път е доклад на Световната здравна организация. Предишният път беше изследване на PISA.

Алармата бие, но какво се случва след това?

Случва се масово цъкане с език, задръстване на Facebook и форумите с обвинителни мнения, някой чиновник излезе и представи нещо като стратегия за справяне с проблема. И горе-долу така приключва всичко. До следващия път.

Най-честият виновник за окаяното положение на подрастващите е Държавата. Тя е злокобна вещица и промива мозъци. Не защитавам системата, напротив. Смятам, че е неадекватна на времето, лишена от въображение и покварена от делегираните бюджети (парите следват ученика), които принуждават учителите да подаряват тройки на изостаналите, само и само да не отпаднат.

Смятам, че не е нормално на 15-годишна възраст да си купуваш цигари и алкохол откъдето поискаш, все едно са носни кърпички или дъвки. Живея точно до училище и знам всички ъгълчета, в които тинейджърите се събират на по цигара в междучасията. И полицаите от районното знаят, ама нищо не правят.

Обаче, най-много от всичко се ядосвам, когато възрастните абдикират от проблема, все едно че това не са техните деца. Ако държавните служители не си вършат работата като полицаи и образователни инспектори, значи ли това, че и ние не трябва да си вършим работата като родители?

Защото мисля, че точно това се случва.

По-лесно е да обвиним абстрактното чудовище, наречено Държава, отколкото да погледнем към себе си. Какъв пример даваме днес на малките човечета, които са нашето утре?

Какво да мислят и правят децата, когато баща им мята салфетки в дискотеката, а майка им паркира на тротоара, защото я мързи да ходи 30 метра? Или когато двамата всяка нощ се дърпат за косите? Те мислят и правят точно това, което показват статистиките.

Учениците пият и пушат? По-скоро българите като цяло пият и пушат – втори в Европейския съюз, шести в света.

Децата бият и тормозят връстниците си? Каква изненада! Всяка четвърта българка е ставала жертва на домашно насилие, а за емоционален тормоз дори не искам да отварям темата. Децата също са насилвани вкъщи – ето това е проблемът, но всъщност публиката се впечатлява, само когато агресията се изнесе навън, в класните стаи и на улицата.

15-годишните правят секс? Пуснете телевизора, прегледайте заглавията на жълтите вестници, влезте в интернет. Сексът продава всичко, продава и на децата ви. Затова по-добре да говорите с тях открито за секс, отколкото да им преравяте джобовете за презервативи и компютрите за порно.

Подрастващите не признават авторитети и не се плашат от наказания? Ами възрастните? Експерти по корупция – един минал на червено и дал 20 лева, друг направил подарък на данъчен, трети врътнал далавера за милиони. Посочете един политик, спортист, артист, изобщо известен човек, който да е безспорен, единодушно приет. Аз не се сещам.

То, ще кажете, образованието и възпитанието са въпрос на пари. Познавам и медалисти от олимпиади по физика, и серийни бегачи от училище. Родителите им са съвсем обикновени хора – в портмонетата им няма кой знае какви грандиозни суми. Но има разлика, нали?

Ето защо, след всичко казано дотук, не искам да обвинявам децата. Те са жертви на апатията, несправедливостта и насъскването ни едни срещу други.

Не може да променим света, но може да променим тях.

Да ги научим на разбиране, спокойствие, самосъхранение. Децата са наши, а не на държавата. И мисля, че е време да спрем да се оправдаваме с нея, поне за нещата, които в крайна сметка зависят от нас.

Автор: Ани Филева