Следната тема посвещавам на „ нежната” половинка. За всички момичета, дами, които имат силата да се борят и доказват.

Двадесет и първи век - бумът на технологиите – микро, нано, тъч..., каквото се сетите. Хората стават все по – свързани, но и все по – отдалечени един от друг. В една песен се казваше – „Град с толкова много хора, а всеки от тях е самотен”. Мисля, че това донякъде обезсмисля идеята за общуването.

Другото, което се промени, е образът на Жената. Ако можех с машина на времето да се върна назад и да обясня на една трудолюбива домакиня с минимум пет малки продължения на рода какво се случва днес, в моето време, как ли щеше да ме изгледа? Сигурно щяха да ме обявят за луда, всяваща раздор сред покорните съпруги!

Добре, признавам си, че съм феминистично настроена (коя ли жена не е?!). Но към днешна дата еманципацията ми идва в повече дори на мен... Питам се, накъде се движи светът? Жените са амбициозни, жените са независими, градят кариера, справят се с всичко, отглеждат сами децата си, същевременно изглеждат добре, съобразяват се с потребностите и разбиранията на другия пол... Нека спрем и си поемем дъх. Знам, не всяка дама е толкова перфектна, но има достатъчно, които биха могли да са добър пример. Но това колкото е хубаво, толкова и не е. Всеки е чувал изрази като: „Какво стана с истинските мъже” „Вече няма кавалери” и пр.

Ами нека помислим, след като поемаме ролята и на двата пола, какво остава за джентълмените? Мисля, че тенденцията младежите да стават все по – незаинтересовани, неамбициозни, апатични и груби се дължи точно на това. Какво остава за тях? Това е сякаш някакъв бунт. Тих бунт.

Жената: „Аз мога да се справям с всичко съвсем сама”, а Мъжът отговаря: „ Ами, давай да те видим”. И в крайна сметка ситуацията е като позната стая, но разместена до неузнаваемост. Уж всичко си е в реда на нещата, но не съвсем. Защото след края на натоварен ден най - заслужената награда е да се облегнеш на нечие рамо, да получиш прегръдка. Да, много неща са се променили. Аз също се вживявам в ролята на силно момиче. Но нямам нищо против, някой да ми помага с багажа, да ми отваря врата.

Ако трябва да съм вярна на своята си философия, ще обобщя по следния начин: Това не е състезание. Едва ли скоро ще изчезне зависимостта на двата пола. Това е нов шанс. Да се оценяваме още повече, именно защото вече ограниченията ги няма. Да виждаме качествата си. Повярвайте, свободата е много по – сложна от нормите и ограниченията. Свободата, която имаме днес, носи ужасно много отговорности. Всеки сам си създава ценностна система, сам избира как да живее. Нека си признаем, Желязната Лейди на високи токчета си остава едно момиче, което се нуждае от своя Принц.

Щом като вече поемаме равни отговорности с противоположния пол, и определено се справяме, защо не поделим и отговорностите за отношенията си с тях. Защото щастието рядко съществува в първо лице, единствено число. Щастието се нуждае от два полюса.

А нашата готовност да го споделим е проводникът.

Така, че, момичета, оставете задачите, оставете и гордостта си вкъщи поне за малко. Когато някой ви покани на среща, извадете романтичната си страна, която сте захвърлили някъде в гардероба, и бъдете очарователни и нуждаещи се... Също като в доброто старо време!

Автор: Наджин Расимова