Не съм ви споделяла, но от няколко месеца започнах отново да ходя на фитнес. Три дни седмично, кратка силова програма и повече аеробни неща - велоергометър, кростренажор, бягаща пътечка.

Но има няколко човека в залата, където тренирам, които ме побъркват. Ако мога да ги избия с базука наведнъж, би било идеално, но нямам базука, а и рядко се събират в един и същ ден. Даже знаете ли какво ще направя? Ще оставя за малко препрочитането на Пърсиг и
няма да поддържам мотоциклета си - ще поддържам комуникацията ни с Федър, ще знам кое е добро, кое е зло, колко серии трябва да направиш и последователността на упражненията каква трябва да е. Какви хора срещам в залата – все по-ужасни. И този път реших да ви разкажа за тях.

Стероидният е един огромен изрод, който като ляга на лежанката, го пазят поне трима други. Лостът на щангата се огъва под тежестите, но той все пак ги бута. И слага между себе си и лежанката хавлия. Но после всичко все пак е мокро. как да прегърна такъв мъж?! Не мога, дори да исках, а аз не искам. Малко ми се повръща от него, но само малко. Грозен ми е, но за сметка на това е и тъп. Ако не е грозен и тъп, не е Мистър Стероид. А този просто трябва да е, защото вече го категоризирах, няма къде да бяга. И а мускули, които изникват от неочаквани места, дори там, където нормалните хора нямат никакви мускули. Много жени биха се чудили дали да повърнат, или да се влюбят в него.

Мързеливият е онзи плужек, който много ме дразни. Той обикновено съвпада и с друг стереотип - Свалячът. Той прави няколко бързи серии, така че леко да се поизпоти, да е един съвременен Ахил (но без проблеми с ахилесовото сухожилие) и идва да си говори с мен. Или с някоя от вас. Пита дали нямам нужда от помощ. Усмихвам му се, защото не е ужасно грозен, а и е мил, казвам, че съм окей. Започва да ме разпитва за програмата, по която тренирам, спазвам ли диета - имам ли нужда от диета според теб, тъпак?! - искам ли да ми покаже някое упражнение. След около 30 секунди говор от моя страна се чувства като ученик, който е вдигнал ръка да бъде изпитан "по желание", а е получил двойка. Искам му бележника и се разделяме.

А конкурентката? Вероятно във всеки фитнес всяка от нас е срещала такава. Общо взето тя е умопобъркана. Тича на пътеката 2 часа, скача на въже 45 минути и после вдига тежести. И започва цикъла отново. Девойче, я по-спокойно, а? Престараваш се! Поглежда ме и установява, че изглеждам значително по-добре от нея, макар че се сцепва от тренировки. Или може би иска да привлече вниманието на Мързела? Не, надали. Има корема на младия Брад Пит и е също толкова лигава. Признавам си, че някои жени ме привличат, но тя нам как да влезе в отбора.

Какво ще кажеш за двойката? Те идват винаги двама, винаги, у-у-у! Прегръщат се и се целуват, той ѝ казва нещо там за упражненията, потят се заедно. Тя е на пътечката, той прави гърди и бицепс. Или ѝ показва как да прави разтваряне с дъмбели за рамене. Или си "тичат" на съседни бягащи пътечки. Или той е огромен и блъска с чудовищни тежести, а тя си тича и тренира под зоркото му око с гирички от по 2 кг. Гледам ги и си казвам, че ако можех да довлека моя в залата, всички щяха да умрат от смях - щеше да се опита да изчисти всички уреди с мокти кърпички, а
при вида на иначе привидно чистата гумена постелка щеше да повърне. Не знам как го прави и такива мъже ме влудяват - яде си прилично и нищо не му се "лепи"! Искам ние двамата да сме тези досадните, дето всички ги ненавиждат. Нека си говорим лиготии и да му викам "Зайо" и той (насила) да ме нарича "Коте" (Малко Коте, тренировка, има ли?). Ох, ще се пробвам да го навия.

Дебелата жена е ужасна, но и прекрасна. Ентусиазирана е. Огромна е. И няма представа какво прави. Някой ѝ е казал, че не трябва само да върти велоергометър, който да сменя с кростренажор, който да сменя с бягаща пътечка. Затова тя прави и излишни упражнения с грижи по ръцете раменете, гърдите, гърба... Обикновено се гледаме с взаимно презрение. Тя ме мрази и си казва, че съм слаба и няма защо да тренирам чак толкова усилено. Аз я мразя, защото смятам, че е ужасно огромна и не искам да сядам на някой уред след нея, честно, гадно е. А и нямам търпение да се прибера и да си взема душ след сблъсъка с всички тези изроди. И всяко следващо влизане в залата е като в Хераклитова река – различно е защото и залата се е променила, идиотите вътре са други, че даже и аз съм различна. Хайде, до следващата тренировка.


автор: Ана Островска