" - Г-н Хопкинс, веднъж казахте, че колкото повече живеете, толкова повече животът ви изглежда като сън. Имало ли е моменти, в които сте били отклоняван от реалността?

- През последните 30 години все така се усещам. Виждам резултатите и проявленията на неща, за които съм мечтал като дете. Помня, че когато прозрях какъв живот имам, за пръв път си помислих, че това не е реално, защото се случваше точно по начина, по който си го мечтаех някога. Ужасно съм впечатлен от факта, че ние, хората, имаме властта да сътворяваме животите си така, както ги искаме.

- Казват, че творците имат по-витален вътрешен живот от останалите хора. Така ли е?

- Никога не вярвам на останалия свят, що се отнася до оценката му за актьорското майсторство. Гледайте на мен като на прост актьор, който обича месо и картофи. Не вярвам в бомбастичните неща, които съпътстват моята професия, затова съм склонен да бъда леко циничен, стане ли дума за това колко по-различни сме актьорите от останалите хора. От друга страна, актьорството е творчески процес, както режисирането, писането на музика… Да, мисля, че творците имаме по-увеличени усещания, но не смятам, че това ни прави по-специални.

Но трябва да си внимателен с това, защото когато започнеш да си вярваш, че имаш лиценз, който те прави специален човек, индивид, който диша различен въздух, тогава си затънал до шия. Това е пътят на лудостта. А доста от студиата и актьорите са такива. Вярват, че са необикновени. Мисля, че актьорите са благословени или прокълнати заради тази си повишена чувствителност. Това е всичко. Това не означава, че са по-висша раса, нито че са с по-голям мозък.

- Кои режисьори, с които сте работили, са ви вдъхновявали най-много?

- Работил съм с Оливър Стоун, със Спилбърг, с много режисьори. Всеки си има свой шантав начин на работа. Когато аз режисирам (Хопкинс е режисьор на „Попътна струя”, „Август” и „Дилън Томас: Завръщането” – бел.ред.), се опитвам да се придържам към собствения си стил. Разбира се, няма как да не се повлияеш от колегите си. Оливър Стоун е велик режисьор и това се вижда през годините от филмите му, но се опитвам да вадя от себе си собствените си виждания. Искам да счупя всички окови и правила и да се заиграя с тях. Да направя различен филм само заради забавлението.

- Актьорството държи ли ви млад?

- Да. Аз съм млад! Да твориш и да поддържаш мозъка си зает, е много осезаемо нещо, защото ако не го правиш, умираш бавно. Въпреки че понякога се чувствам уморен и ми се ще да захвърля всичко, не искам просто да се пенсионирам. Не, наслаждавам се на всичко и ще го правя, докато имам сили за това. Това е нещото, което искам да правя.

- Още ли сте обсебен от работата си?

- Имаше време, когато наистина се бях вманиачил. Вече не е така. Харесва ми актьорството, но сега му се наслаждавам повече, защото е малко по-лесно. Обаче вече не мога да работя в театър, защото това изкуство е прекалено сериозно. Все едно някой да ме затвори в клетка. Възхищавам се на хора, които могат да играят на театрална сцена, но аз не съм от тях. Предпочитам да живея своя си живот и от време на време да снимам филми.

- Какво правите в свободното си време?

- Свиря на пиано, това е моята любов. Чета, композирам музика. Обожавам да рисувам, не знам дали съм добър в това, но го правя. Обичам миризмата на акрилните бои. Харесва ми да творя музика. Животът ми е хубав. Актьорството е само за запълване на някакви други потребности.

- Изглеждате в хармония със себе си…

- Ще ми се да знаех това, което знам днес, когато бях по-млад. Сега някак по-добре живея със себе си. Когато си по-млад, все бързаш за някъде, все си напрегнат. Всичко ти изглежда важно, а сега, като погледна назад, се питам за какво е било цялото това тичане. Нищо не е толкова важно, просто живей живота си, защото сме за кратко на тази земя.

- Напредването на възрастта не ви ли притеснява?

- Никак. Поглеждам се в огледалото и виждам бръчките си, но изобщо не ми пука. За мен това е добро време. Не знам защо е точно такова, но така го усещам. Смъртта е велик спасител, най-накрая те отвежда далече от всичко. Знаете ли, че именно това прави живота хубав. Смъртността прави живота по-наситен, никой от нас няма представа къде отива след това и в това се състои разковничето на това да живееш пълноценно.

- Постигнахте ли всичко, за което сте мечтали?

- Отвъд това. Аз съм голям късметлия. Имах своите проблеми в миналото, но ги преодолях. Имах чудесен живот и наистина съм благодарен за това."

Източник: //ploshtadslaveikov.com/?p=2244