Автор
Ева Лъчезарова

Море, неповторимо вдъхновение и уникален дух - Kaliakria Cup 2013 отвътре

Kaliakria Cup 2013, която се проведе в четири поредни дни от 6 до 9-ти юни, завърши успешно, а ние решихме да ви разкажем повече за събитието отвътре.

Нашите репортери имаха уникалната възможност да се включат като гост-състезатели в една от гонките в съботния ден.

Нека започнем с пътуването си от самото начало. Като всички хубави неща и предложението да посетим Kaliakria Cup дойде ненадейно и непринудено в един тъмен софийски следобед, в който морската шир ни се струваше недостъпен мираж.

Пътешествието беше несравнима смесица от нови изживявания, неповторимо вдъхновение и уникален дух.

Балчик ни посрещна леко намусен, но с изключително красива дъга и кални локви, които оставиха своите артистични отпечатъци по белия Nissan Qashqai, който беше наш спътник по време на това пътешествие. Отправихме се към Kaliakria Resort, именно на ваканционния комплекс е кръстена и регатата, която дава старт на сезона в Балчик.

Комплексът определено е едно от местата на Северното Черноморие, които си заслужава да посетите. Бяхме посрещнати от организаторите, останалите журналисти и сноубордиската Сани Жекова в панорамния ресторант на Kaliakria Resort, който носи името El Bаlcon del Mundo. За лежерното и изключително приятно настроение, което струеше от всички, допринасяха и горящите факли около нас, както и бялото вино на "Домейн Бойар" от серията Elements, което носи тематичното за събитието име Wind. Това бе и официалната напитка на четиридневното спортно събитие.

Kaliakria Resort

През втория ден се състоя първият ни досег с регатата, а за нас това беше и първо излизане в открито море. По традиция яхтите на Kaliakria Cup бяха разделени в четири класа: Клас „А” – Ветроходни яхти „IRC-1”, Клас „В” – Ветроходни яхти „IRC-2”, Клас „С” – Рали – свободен и клас „Conrad 25R”. Бяхме поканени на моторницата на главния спонсор на събитието Ангел Лингорски и имахме уникалната възможност да се разходим сред лодките, които очакваха първия си старт за сезона.

На круиз в Балчик

Духът, който усетихме сред състезателите беше уникално усещане, което се пренесе и сред нас - всички се усмихваха в очакване на старта, махаха ни енергично, а ние влязохме в ролята на папараци. Безспорно най-голямо впечатление ни направи лодката "Домейн Бойар Lady Kaliakria", на която като състезател за втора поредна година се включи най-добрата ни сноубордистка Сани Жекова.

Сани Жекова на лодката "Лейди Калиакрия"

След едночасов круиз на моторница, сред пейзаж съставен от необичайното и наистина зареждащо присъствие на ветроходни лодки, решихме да се върнем на брега. В момента, в който влязохме в едно от симпатичните крайбрежни заведения и поръчките ни дойдоха, започна интензивен порой, който предизвика след себе си върволица от безразборно тичащи хора със супи, салати и чаши в ръка. След като седнахме на сухо под навеса, се замислихме за нашите нови приятели-ветроходци, които останаха в открито море. Те прекараха повече от четири часа сред морската шир, а стартът бе отложен поради липсата на вятър и проливния дъжд.

За вечеря очаквахме ветроходците заедно с техните семейства в комплекса Kaliakria Resort с надеждата поне вечерта дъждът да се смили над настроените за страхотен купон състезатели, които в първия ден не успяха да участват в надпреварата. Всички бяхме приятно изненадани и от музика на живо и от вокалите на Илиана Дачева, която импровизираше страхотно на някои от най-известните парчета в музикалната история.

По време на приятната вечеря бяха представени за пръв път и най-новите вина на "Домейн Бойар" от серията WHISPER LIGHT WINE, които определено впечатлиха дамската част на събитието. Вината от тази серия са нискоалкохолни, вместо обичайните 12 %, те съдържат само 5,5 % алкохол и са с 40% по-малко калории. Тези вина са новата тайна на модерните момичета, тъй като в продължение на вече пет години водещите изби по света предлагат вина, създадени специално за дами с цел те да се наслаждават на социален живот, без да нарушават формата на тялото си, ваяно с часове във фитнес салоните. Нискоалкохолните вина ни дават лекото и освежаващо усещане, от което се нуждаем така силно в летните вечери.

Сладки страсти по време на втората вечер от престоя ни

В страхотен завършек на вечерта се превърна томболата, в която всеки журналист имаше възможност да изтегли лодката, в която щеше да се вози на следващия ден. Късметът бе на наша страна и изтеглихме ветроходната лодка Blue Magic, която участваше за пръв път в регатата. Тя е собственик на Никола Попов, който има свой бизнес с луксозни мебели в Италия.

По-късно разбрахме, че той я е докарал преди 20 дни от „Ботуша“ и лодката не е била подготвена за състезание, тъй като екипажът й решил да участва в последния момент в Kaliakria Cup 2013.

Blue Magic и Никола Попов

Шкипер на нашата лодка беше Мирослав Станев, който е собственик на най- бързата състезателна яхта в България, която носи името „Windwalker”. Миро е победител от регатата Kaliakria през 2010 г. и има участия в редица международни състезания.

Мирослав Станев

Накратко ще ви представим и останалите участници от цветния екипаж, който ни се падна:

Росен Георгиев-Роко е съсобственик на яхтата Kaliakria, която носи името на регатата и на комплекса Kaliakria Resort, той носи със себе си един уникален дух, който малко хора имат. Сподели ни, че се занимава с туризъм, земеделие и разбира се – ветроходство.

Роко и Ина

Четвъртият член на нашия екипаж има уникалната професия дресьор на кучета. Николай Давидков е от София, но от години живее в Балчик, където има център за дресиране на полицейски кучета.

Николай Давидков

Останалата част от екипажа бяха деца от морския клуб в Балчик. Сладурковците бяха на възраст от 16 до 19 г., а сред тях имаше и момиче – Ина.

Морският клуб е възстановен от група ентусиасти през 2005 г., сред тях са и двама от нашите герои: шкиперът Мирослав Станев и Росен Георгиев-Роко. В момента в него се обучават 40 деца, които провеждат редовни тренировки от юни до септември. Малчуганите се състезават в класовете „Оптимист“, „Лазер“ и „420“. Българчетата вече са участвали в редица международни състезания, на които са взимали призови позиции.

Нека се върнем обаче към непосредствените преживявания от състезанието. За ветроходството има много и различни определения. Хората, които се занимават с този вид спорт споделят, че за да бъдеш част от тяхното общество трябва да имаш ценности, познания и широк мироглед. Зевзеците пък определят ветроходството като най-трудния, най-скъпия, най-бавния и най-опасния начин да стигнеш от една точка до друга. Отстрани може да ви се стори странно, че няколко човека прекарват часове в маневриране, опъване на въжета и платна и в различни пресмятания. Щом обаче се докоснеш до ентусиазма им и до магията на състезанията по сините писти, всички тези размишления остават на заден план и човек остава запленен от един друг, напълно непознат досега свят.



За наше щастие във втория ден на Kaliakria Cup имахме възможността да погледнем на ветроходството от непосредствена близост, този път нямаше само да наблюдаваме от удобството на моторницата, а щяхме да видим как нещата се случват отвътре. В дългия морски рейс се включиха и Сани Жекова, на „Лейди Kaliakria”, както и Весела Лечева на De Maria. Потеглихме в 10 ч към мястото, от което щяхме да стартираме, стигнахме до там с помощта на мотора на лодката, който след като е обявен стартът ветроходците нямат право да използват. След обявяването на гонката, те могат единствено да разчитат на природата и на попътния вятър. Именно поради този факт дължината на едно състезание не може да бъде определена с точност, а понякога може да се случи, така че да няма вятър и да бъде необходимо да прекараш дълги часове в открито море, изминавайки нищожно разстояние. Ориентацията става по карта, а целта ни беше да заобиколим две вехи, разположени на голяма дистанция една от друга.

Истината е, че ако погледнем назад в историята, до началото на 19 в, когато се появява парният двигател, основният начин за придвижване по вода е бил чрез платна. Както при много други науки и тук знанията, придобити в продължение на хилядолетия, са валидни и до днес, а интересен е фактът, че и днес бъдещите капитани преминават задължително през ветроходен курс. Най-важните неща във ветроходството са човек да умее да определи посоката и силата на вятъра, след което да определи курса и да настрои правилно платната. За това се изисква много практика опит и любов към морето.



Скоро след като потеглихме ни стана ясно, че отвътре нещата не изглеждат толкова лесни колкото отстрани, наоколо непрекъснато звучаха кодирани за нас названия като „мигалка“, „грот“, „генуа“, когато обаче стигнахме до „поворот“ вече наистина усетихме силата на спорта. При извършване на поворот всъщност се сменя курса на лодката спрямо вятъра. За лаиците в спорта то изглежда доста зрелищно, защото при него се обръща платното на ветрохода, а ако няма достатъчно вятър всички на борда трябва да се преместят от страната на платното, за да може тежестта им да помогне на задвижването на плавателния съд.

Прекарахме сред морската шир близо седем часа изпълнени с коктейли от мента, джин и швепс, вкусни сандвичи, моменти на попътен вятър и такива на почти пълно безветрие. Финиширахме четвърти в нашия клас, но за съжаление лодката Blue Magic бе дисквалифицирана, заради неправилно преминаване през една от вехите. Късметът обаче се върна на страната на екипажа в последния ден на Kaliakria Cup 2013 и в генералното класиране нашите приятели заеха третото място в своя клас, което е истинско постижение за лодка, която не е подготвена за състезание и никога не е участвала в подобна надпревара с този екипаж.

Награждаването на Kaliakria Cup 2013

След шумното и изпълнено с много усмивки и положителни емоции награждаване, ние се отправихме към другата атракция в региона - голф игрището Thracian Cliffs (Тракийски скали). То е проектирано от легендата Гари Плеър. Обградено е от назъбените крайбрежни скали и безкрайната синева на Черно море. Тъй като нямахме много време решихме да се насладим набързо на плажа, до който се стига по тесен път единствено с влакче. Това бе първата ни среща с морския бряг за тази година и изживяването на тихия и спокоен плаж наистина си заслужаваше.

Не след дълго се наложи да се връщаме обратно към София, оставихме зад гърба си нови приятели, чувството за досег с безкрайната морска шир, ентусиазмът на ветроходците и една страхотна покана за "Джулай морнинг", която ще ни върне отново в тези географски ширини.

Kaliakria Resort