Да поискаш да разкажеш живота си на напълно непознат човек. Случвало ли ви се е да изпитате такова желание?

Мили и Агата стават спътнички по неволя, по неволя на Мили. На една бензиностанция 50-годишната Агата, избягала от затвора след 30 излежани години, се шмугва във фамозен олдсмобил кабриолет и авантюрата започва. Собственичката на возилото, Мили, е трийсетина години по-млада стажантка по право с външност на рок звезда, колкото прилежна в уроците, толкова отегчена от ежедневието си. И макар да става заложник на Агата в едно дълго препускане по магистралите на Съединените щати към Сан Франсиско, неусетно двете се сприятеляват. Постепенно разкриват една пред друга много повече, отколкото са допускали, че е възможно…


Дотук звучи сантиментално, но Марк Леви винаги крие заек в ръкава на фантазията си. В „Друга представа за щастието” това са причините за суровата съдба на Агата. Смайващата истина за нейната самоличност. Истина, която ни отнася към 60-те и 70-те години на миналия век, към Керуак и Гинсбърг, към един неистов вопъл за човечност. В свят, разкъсван от несправедливост, насилие, расизъм и корупция, апатията е грях, сякаш иска да ни каже авторът. А личното щастие е обвързано с щастието на другите.

За да се посвети на литературата, Леви загърбва архитектурата. Със своите 16 романа, преведени на 49 езика и продадени в 40-милионен тираж, днес той живее в хармония с въображението си. Не в Париж, а в Ню Йорк – градът, който никога не спи. Алхимията на успеха му не е тайна. Големите писатели затова са големи, защото създават истории от обикновения живот. Както алхимикът превръща в злато неблагороден метал, така големият писател превръща обикновения човек в герой.

В едно интервю Марк Леви споделя, че сред авторите, които са го вдъхновявали, са Виктор Юго, Александър Дюма, Франсоаз Саган и Алесандро Барико. Изглежда, вдъхновението е свършило добра работа. Защото днес авторът на „Друга представа за щастието” и „Втори шанс” е най-продаваният френски писател в света. Няколко от книгите му имат филмови адаптации, а „Истина ли е…”, екранизиран през 2005 г. (с продуцент Стивън Спилбърг), постига голям международен успех.

Сигурно не искате да ви издаваме подробности около новия роман. Ще добавим само, че свободата на личния избор няма заместител. Има моменти, в които човек не вижда много ясно, и може да пропусне и най-прекрасния шанс. A понякога е нужна само една искра, за да се възпламени цял един живот.

Предлагаме Ви кратък откъс от книгата:

"Агата не погледна менюто и поръча и за двете бъркани яйца с картофена питка и препечени филийки. На Мили не остана друго, освен да избира между кафе или чай. Тя избра кафе и изгледа насмешливо мъжете на бара.
– Сигурна съм, че някой от тези типове с радост ще ви закара на гарата, а пък, кой знае, някой от тях може да има достатъчно време да ви заведе и до Сан Франсиско.
Агата сложи ръка върху ръката на Мили и я погледна право в очите.
– Кажи ми, доскуча ли ти макар и за секунда с мене? Минавала ли си вече с хубавата си кола през такова удивително село?
– Преди няколко години прекосих страната от Санта Фе до Филаделфия.
– По магистралата!
Мили наведе очи.
– Случвало ли ти се е някога да извършиш нещо важно, което да ти струва усилия, да те задължава да дадеш всичко от себе си, да споделиш с някого това, от което имаш най-голяма нужда? Това пътуване е завършекът на живота ми, сънувала съм го всяка вечер толкова години. Предлагам ти да го направим заедно. Давам ти възможност да срещнеш хора, които иначе никога няма да видиш, хора, които може би ще променят съдбата ти. Никога ли не си вярвала в съдбата?
Това изречение попадна право в целта. Мили беше очаквала съдбата толкова дълго, че накрая започна да се съмнява в съществуването ѝ. След думите, които Агата произнесе, тя усети полъхът на свободата да прошумолява в ушите ѝ.
– Услуга за услуга – каза тя. – Първо, вие ще ми разкриете истината. Защо е този пистолет? Защо това пътуване е толкова важно за вас? След това аз ще реша.
– Услуга за услуга – повтори Агата. – Първо, ти ще вземеш решение и после аз ще ти кажа истината.
Мили я изгледа и кимна с глава в знак на съгласие."