Време е да си го признаем - закуската ни вече не е пред Tiffany. През седмицата пием сутрешното си кафе първо пред гардероба, чудейки се какво да си облечем, после то слиза бързо надолу с нас по стълбите и стига до колата ни. Там, вече почти студено, бива доизпито на светофара и по чашата му остава от току-що сложеното червило.

През уикенда може би грабваме по едно капучино „за вкъщи" и тръгваме по Съборна, за да проверим какво ново не можем да си купим от витрините, но дори не всеки уикенд. Всъщност през цялата седмица живеем в колите си и в това няма нищо лошо, но не означава, че те не могат да са израз на стила ни. Givenchy, авторът на прочутата черна рокля на Одри Хепбърн от филма, би разбрал в какво време живеем и би направил нова версия, удобна за шофиране.

Днес жените карат собствените си коли, но повечето от тях забравят, че автомобилите им не са просто начин за придвижване, а продължение на тях самите. Те са част от гардероба ни, те са най-връхната дреха, която си намятаме, когато излизаме на улицата. Защо трябва да са грозни?

Коко Шанел, дала ни малката черна рокля, казва, че една жена не може да е грозна, ако е с хубави обувки. Е, ако същите тези обувки слязат от ужасна кола, по-добре да си бяха останали вкъщи. Тротоарът е нашият подиум, а за колата е платното. Тя също е дело на някой дизайнер, част е от някоя колекция, просто в автомобилостроенето се казва "гама", а не "сезон", има "haute couture" и "ready-to-wear" - елегантен седан и семейно комби, "vintage" е ретро, а високите токчета са специални джанти. Всичко е мода.

Да не се интересуваш каква е колата ти, кой и къде я е направил, е все едно да не погледнеш кой е авторът на книгата, която четеш, дизайнерът или поне етикета с марката на роклята, която носиш. Не се налага да разбираш от двигатели, скоростни кутии и регулируемо окачване, за да се грижиш за нея. Просто се отнасяй като към гардероба си, защото хубавите дрехи, качествените обувки и направената коса не могат да слизат от мърлява кола. Както и обратното.

Тук ще си говорим за автомобилите, за историята и дизайнерите им, а понякога и за онова, което ги кара да се движат.

"Малка черна...кола" можете да намерите и във facebook.