Офисът е новият Tinder – всяка година прекарваме все повече време на работа. Много хора се запознават с колеги, влюбват се и правят секс в офиса. Нека премерим всички „за“ и „против“ и формулираме нашите правила на любовта на работното място.

Според експертите в момента хората работят със 164 часа повече годишно, отколкото преди 20 години. И въпреки огромната популярност на мобилните приложения за запознанства, много от нас продължават да търсят следващата си половинка сред колегите. В офиса прекарваме по-голямата част от съзнателния си живот – логично е да потърсим и спътника си в живота там. Ние не виждаме нищо лошо в това. Напротив – това е много интересно! Стига да спазвате правилата на играта. Събрахме за вас няколко доста романтични и понякога драматични истории, оценихме риска във всяка от тях по десетобалната скала, консултирахме се с бизнес-коуч и сверихме най-новите статистически данни по въпроса.

Първа история – секс в асансьора и други фирмени приключения

Автор – анонимен, мъж

Служебните авантюри са нещо чудесно. В обикновения живот трудно може да се изгради интересна история върху секс, но сексът на работа винаги се превръща в приключение. Има опасност да ви хванат, тайнственост… Но рискът си заслужава. Именно такива моменти ще помним до края на живота си, а не моментите, в които например сме дошли навреме на работа.

В смесени екипи винаги се образуват двойки, в които отношенията са подобни на съпружески. Дори и да не правят секс, двамата предпочитат да бъдат един до друг, да обсъждат всичко, да обядват заедно. Може и двамата да са щастливо женени за други. Но тези отношения често прерастват в нещо повече. Как да процедират в офиса? По мнението на анонимен началник на фирма, най-подходящ за секс в офиса е асансьорът. В него има бутон за спиране и щом го спрете, няма кой да ви притесни вътре. Тоалетната не е препоръчителна – колкото и да се стараете, все ще вдигнете шум, а и във всеки момент може да влезе някой. По-добре се заемете с това в колата по тъмно или идете на почасов мотел. Ако сте по-заможни, можете дори да си наемете любовно гнезденце до офиса. Имайте предвид, че колкото и да се криете, колегите бързо ще ви надушат. Даже ще се подсмихват, гледайки ви как старателно излизате и идвате по различно време.

Риск: 6/10

Втора история – червеният диван или защо в офиса тайните излизат наяве

Автор - Наталия, 44 години

Работихме в съседни отдели. Аз бях на 28 и омъжена, Иван беше с 14 години по-възрастен от мен. Той дълго ме ухажваше, но аз упорито не го забелязвах. Работихме в сериозна организация – полицията. Специфичното там е, че почти всички мъже са женени, но почти всички имат любовници. Разбира се имахме доста строги норми на поведение на работа, но Иван успяваше да намери поводи да свика фирмени партита понякога. После ми казваше „Все се навъртах покрай теб и се опитвах да те доближа, но не ставаше“. В крайна сметка се събрахме, даже не си спомням момента, в който се съгласих. Заминахме заедно в друг град, а аз още по пътя знаех какво ще стане там.

След командировката започнахме любовна връзка. Живеех в предградията, той идваше всяка сутрин с кола и ме чакаше в нея, за да ме докара в 9 сутринта на работа. За мен това беше истински подвиг! Иван ме гледаше влюбено, рецитираше ми стихове, канеше ме на кафе. Помня как седяхме и си говорихме какъв апартамент ще вземем под наем. Иначе се държахме колегиално – общувахме приятелски, за лични разговори винаги излизахме от офиса, пристигахме и си тръгвахме по различно време. Разбира се той ми правеше подаръци, купуваше ми дрехи – имаше необходимите средства. След два месеца на такова прекрасно ухажване аз казах, че съм съгласна да напусна мъжа си. Започнахме да живеем заедно.

Беше много красива история, но въпреки това след половин година и двамата разбрахме, че сме си чужди хора, с различни темпераменти и интереси. Може би за мен тази връзка беше просто повод да напусна мъжа си – бракът ни се беше изчерпал вече. В един момент казах всичко откровено на Иван и се разделихме. Дори не съм сигурна, че някой от колегите беше разбрал за връзката ни, преди да скъсаме.

После Иван си намери друга любовница – пак на работа. Това момиче се държеше ужасно с мен. Казваше се Марина, беше секретарка. Една забавна подробност – докато аз съм висока и слаба, тя е нисичка и закръглена. В един момент, видимо за да ме засегне, тя си купи същата рокля като мен. Наложи се да ѝ намекна, че това можеше да е добра идея, но не и с нейната фигура. По мои наблюдения най-лошото в офис-авантюрите са именно тези „серийни любовници“, които винаги създават неприятности.

Междувременно в друг отдел се вихреше друга връзка, с участието на приятел на Иван. Той и любовницата му бяха обвързани с други партньори, при това в същия кабинет работеше жена, с която приятелят на Иван беше имал връзка преди. Общували нормално, докато не започнала авантюрата с новата дама. Беше ужасно, по настояване на новата си любовница той се заяждаше с бившата си, докарваше я до плач. Друг път при нас правиха проверка на противопожарната система. В кабинета им имаше диван, който те естествено ползваха за интимни забави. Когато пожарният инспектор казал „покажете какво къде държите“, момичето машинално отворило чекмеджето, в което били чаршафите…

Въпреки това смятам, че любовните авантюри на работа са хубаво нещо. Но само ако участниците в тях са свободни. Винаги съм за щастливата любов, стига да е разумна. След връзката с Иван не съм имала подобни забежки. Може би си взех поука – сега не бих започнала връзка с женен мъж.

Риск: 7/10

Трета история – неприлично предложение с продължение

Автор - Лина, 42 години.

Бях на 29 години, обещаващ дизайнер в малка рекламна агенция. Андрей работеше като креативен директор в друга голяма компания, в която щяхме да се преместим с колегите ми. Целият град знаеше за него, че е гений и гуру, същинско величие. Бях съставила малко портфолио и дойдох лично да му го покажа. Спомням си, че още щом го видях да слиза по стълбите, си казах, че това може да е опасна история. Не исках никакви любовни забежки и авантюри – имах си мъж и дете. Когато му показах портфолиото си, просто си тръгнах – май се уплаших. Но на него му допаднаха някои проекти и след около 4 месеца пак се срещнахме.

Преди втората среща треперех от ужас. Специално планирах нещата така, че още на следващия ден да изляза в отпуска за един месец. Оказа се, че страхът ми е бил основателен – беше средата на лятото, седяхме в конферентната зала с абсолютно прозрачни стени, наоколо минаваха други служители и за всеки беше очевидно, че Андрей всеки момент ще ме хване за ръката и няма да ме пусне повече. Но все пак намерих сили да стана и да изляза от офиса.

В моя екип бяхме петима колеги, наистина добри професионалисти, но рядко се случва някой да наеме цял екип наведнъж. За Андрей обаче това беше единственият начин да ме доближи до себе си. Толкова усилено ни подкрепи пред ръководството, че ни наеха. Тогава всичко започна да се развива светкавично.

Това беше много страстна връзка. Луда, дива, феерична! Андрей ми носеше букети, обикаляше из офиса като ядосан тигър в клетка, всичко кипеше от емоционални изблици. Една приятелка ми се обади и каза: „Той има ужасен характер, какви ги вършиш, бягай!“. Други служители си мислеха, че може те да пострадат от гнева му и се надяваха той да ме отмъкне най-сетне и да миряса. Казваха ми: „Направи нещо, страх ни е вече. После ще те покрием!“. При това нямахме кабинети, а цял един етаж открито пространство, всичко ставаше пред очите на колегите. Заедно ходихме на бизнес-вечери, а понякога и само двамата. После се връщахме при семействата си. Накрая Андрей нае апартамент до офиса – ужасно порутен, с увиснали тапети. Той стана любовното ни гнезденце. Първо си мислех, че ще мога да се измъкна по допирателната. Никога не бях преживявала подобни авантюри, имах зад гърба си 9 години брак. Но после стана ясно, че не може иначе. Андрей също беше женен и имаше дете, но до Нова година и двете ни семейства бяха разбити. Наехме си друга квартира и заживяхме заедно.

Това обаче вбеси ръководството на фирмата. Извикаха Андрей да обясни действията си, упрекваха го, че не отделя достатъчно внимание на работата и мисли повече за любов. И той напусна. Половин година по-късно и аз напуснах, както и целият ни екип. Открихме собствена агенция.

Служебната ни авантюра продължава вече 12 години. Работим заедно, Андрей е копирайтър, а аз – арт-директор. И двамата сме креативни, много емоционални. Само че вече имаме три деца – две общи и детето ми от предния брак. Неговото дете от първата жена остана да живее с майка си. Историята ни се разчу, две мои приятелки напуснаха мъжете си. Наоколо се завихриха ужасно много любовни служебни връзки. Аз не виждам нищо лошо в това. Човек трябва да следва поривите си. Разбира се, всичко можеше да приключи и много по-плачевно. Всички наоколо очакваха да се разделим максимум след година. Такава изгаряща страст обикновено не издържа дълго. Но ние просто променихме живота си – този заряд любов ни даде тласък за личностно развитие. Освен децата си създадохме и други прекрасни неща. Според мен човек винаги трябва да вярва на сърцето си. Ако сега ми се случи нещо подобно, пак ще се пробвам. Въпреки трите си деца. Просто защото човек трябва винаги да следва любовта и щастието си.

Риск: 9/10

Очаквайте продължение