Дори за тези, които живеят от десетилетия в София, наличието на пирамиди в района звучи невероятно. Не става дума за истински пирамиди-гробници, а за земни образувания с такава форма, които трябва да видите преди да са изчезнали.

Пирамидите край село Кътина са обявени за природна забележителност още през 1962 г. и са били разположени на площ от 11 хектара, но за жалост с всяка изминала година те ерозират, смаляват се и са на път съвсем да изчезнат.

Четете още: Мокона - най-странният водопад

Освен с кола (трябва да се внимава за отбивката след Нови Искър, иначе се отпрашва към Своге), до Кътина се стига с маршрутно такси №18 или пък с градски автобус 27, хванат от Илиянци. Веднъж стигнали до селото, най-добре да се допитате до някой местен накъде да поемете, защото природният феномен е поразтопен от годините и скрит в шубраците. Ориентирите са: ул. „Пирамидите”, по която трябва да се тръгне от селото, трафопост, който трябва да се подмине, и езеро, над което трябва се изкачите по баира. Има една табела, указваща, че Кътинските пирамиди са на около 4 км от селото, но няма други маркировки. Покрай новата църква, новопостроени вили и след устно упътване, ще търсите местности и незабележими на пръв поглед знаци.

Най-известни са пирамидите от Големия дол, намиращи се непосредствено над езерото. Те са по-високи и по-интересни като форми. Това са няколко групи от природни скулптури, различни по форма и големина, но с остри, наподобяващи шапки върхове. Основите им са жълтеникави на цвят, а „шапките” - тъмночервени. Външната им повърхност е покрита от глинеста кора – неравна и набраздена от ерозията.

В миналото наистина са представлявали внушителна композиция – някои от фигурите са били с височина около 30 м, Българският туристически съюз ги е обгрижвал, радвали са се на интерес и организирани посещения. Сега височината на фигурите не надвишава 2 метра и те не са толкова ефектни като Стобските или Мелнишките пирамиди, но да извадим фотоапаратите и да запечатаме това, което е останало!

Четете още: 10 факта за Ню Йорк

Някои от тях са почти заличени от земната повърхност, а основната причина за това е изкуствен вир, останал от добива на въглища, който достига до основата на пирамидите, навлажнява ги и ги руши. Създава и неприятното усещане за мръсотия и кал, изпаряващо желанието да се доближите непосредствено до фигурите. Влагата е и основният виновник растителността да избуява с пълна сила, да скрива от погледите красивите земни образувания и в крайна сметка също да ги подкопава с корените си. Въпреки тези леки неудобства (но за какви удобства може да става дума насред Искърското дефиле) разходката си заслужава не само заради гледката, но и заради чистия старопланински въздух. Места за пикник край Кътина има в изобилие, но ако не сте подготвени, на връщане ви очакват селските магазинчета и местните кръчмички.



Източник: peika.bg