"Уморен от шумния и безпокоен град, където всичко пречило на
неговото самовглъбяване Човекът решил да си намери тихо и
спокойно местенце, подходящо за медитация.
Той отишъл в гората, където нямало никой. Но там му пречили
звуците, които издавали цикадите и щурчетата. Той влязъл по-
навътре в гората, но там птиците пеели и му отвличали
вниманието от контактуването с вътрешното му "Аз".
В търсене на тишината Човекът се намъкнал в пещера. Там било
много тихо, но звуците от капещата вода го дразнили.
Тогава той си построил малка къщичка със звукоизолация и
затворил всички врати и прозорци. Но в пълната тишина
отчетливо се чувало "тик-так, тик-так...".
Той смъкнал часовника от ръката си и го счупил,
удряйки го с всичка сила в стената...
Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко, доволен, че най-накрая ще е тихо.
Туп, туп, туп...силно биело сърцето му в гърдите."
източник: http://www.antimovskihan.net/showthread.php?114-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/page3