"Уморен от шумния и безпокоен град, където всичко пречило на

неговото самовглъбяване Човекът решил да си намери тихо и

спокойно местенце, подходящо за медитация.

Той отишъл в гората, където нямало никой. Но там му пречили

звуците, които издавали цикадите и щурчетата. Той влязъл по-

навътре в гората, но там птиците пеели и му отвличали

вниманието от контактуването с вътрешното му "Аз".

В търсене на тишината Човекът се намъкнал в пещера. Там било

много тихо, но звуците от капещата вода го дразнили.

Тогава той си построил малка къщичка със звукоизолация и

затворил всички врати и прозорци. Но в пълната тишина

отчетливо се чувало "тик-так, тик-так...".

Той смъкнал часовника от ръката си и го счупил,

удряйки го с всичка сила в стената...

Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко, доволен, че най-накрая ще е тихо.

Туп, туп, туп...силно биело сърцето му в гърдите."

източник: http://www.antimovskihan.net/showthread.php?114-%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/page3