Понякога, ако не и всеки ден, човек има нужда от кофеин...

Днес тестваме новото Renault Clio. Двигателят е бензинов, 1.2-литров, 120 кс., скоростната кутия е автоматична 6-степенна EDC (двоен съединител), а цветът е "Тъмно червено". Други въпроси? Благодаря.

А сега отначало. Нашето Clio има IV до името си, защото е четвъртото поколение на френската марка. Макар да не го пише никъде по него, истина е. Малкото френско супермини хечбек-че идва на бял свят през 1990 година. По стечение на обстоятелствата, аз също, но да не се отклонявам. Двигателят му е отпред, задвижването му е предно, а чарът - достатъчно голям, че да се купува като топъл хляб. Баща му е култовото Renault 5, а майка му - не я познавам, но със сигурност е била мила жена.

Днес Clio е навсякъде, защото е една възпитана млада кола, която хората харесват и обичат да притежават. Има благ характер, ненатрапващ дизайн и хубави фарове. Как го разбираме ли? Ами, личи си. Когато седнеш на шофьорското място, усещаш, че някой е помислил за теб – какъв е воланът на допир; колко бързо разбираш кое къде се намира; връзката между пътя, колата и твоя милост. Такива дребни неща, които всъщност правят цялото.

Една от най-хубавите черти на характера му е готовността да паркира вместо теб. Системата сама намира подходящо място и те моли само да подаваш леко газ – тя си върти волана, тя се оглежда със сензорите си, а после и тя те вади от паркомястото. Разбира се, че не ти отнема напълно шанса да разбиеш бронята, защото не натиска спирачка, но все пак те предупреждава.

Друго мило отношение е безключовото отключване. Не ровиш в чантата, не се чудиш коя торба да оставиш на земята, за да хванеш ключа – просто се приближаваш.
Колкото до безопасността, трябва да похвалим Clio за три неща – системата за съкращаване на спирачния път, помощта при потеглянето при наклон (което е велико за моловете) и ESP-то, което е насреща при подхлъзване.

Чао.