"Четири свещи горели бавно.
- Аз съм Мир - казала първата - но в наше време никой не се бори за мен.
Пламъкът на мира започнал да гасне и изчезнал напълно.
Втората промълвила:
- Аз съм Вяра, но никой не ме търси.
И нейният пламък също спрял да гори.
- Аз съм Любов и нямам сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна, не обичат дори най - близките си.
И без да чака повече Любовта угаснала.
В стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
- Защо не светите! - разплакало се то.
Четвъртата свещ му отговорила нежно:
- Не бой се - аз съм Надеждата. Докато горя, винаги можеш да запалиш отново останалите три свещи.
Детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи."