Нека изчакаме, моментът не е подходящ, изпуснахме момента, не съм готова за семеен живот - подобни неща казваме, когато идеята за брак ни плаши. Замисляли ли сте се, че това може да показва не желание за свободна връзка, а липса на любов?

Всичко е наред, просто не искам да се женя тази година. Всичко е наред, но нека не бързаме да живеем заедно. Всичко е наред, просто предпочитам да спим в отделни стаи. Всичко е наред, всичко е наред - си повтаря жената, гледайки мъжа, когото някога е смятала за "онзи единствения". Всичко е наред. Щом си го помислите, процесът вече е започнал. Оттук нататък нещата ще бъдат само "наред", никога "добре", камо ли пък "чудесно". Проблемът не е в еуфорията която неизбежно отминава, а в празнината, която се разраства вътре във вас, когато се замислите дали изборът ви е бил правилен. Щастливите хора не се замислят над избора си. Те просто са щастливи.

Освен това "наред" има свойството да се превръща в "ужасно" и "повръща ми се от теб". Въпрос на време е от едната дума да се стигне до следващата. Жените са способни да живеят в мнима стабилност много по-дълго от мъжете. Намират си хиляди оправдания за отлагане на раздялата, до безкрай оставят това за утре. Може да отлагат и цял живот. Да се успокоят, да родят дете, защото "всички така живеят" и кой е казал, че именно те ще имат късмета да срещнат истинската си любов?

Човек може да свикне почти с всичко. Освен да живее с човек, когото някога е обичал, но поради някаква причина е спрял да изпитва към него нещо повече от привързаност. Нормално е да се чувствате отговорни за партньора си, но привързаността към него не винаги е любов.

В опити да не забелязваме очевидното често си казваме, че можем да поправим нещата, защото:

"Просто съм много уморена"

Това е любимото ни оправдание. Вече не ни се прави секс, защото "сме се уморили от работа". Истината е, че не искаме секс, защото сме се уморили от конкретен човек. Тази липса на сексуален заряд ни кара да сядаме по-далеч от него, защото всяко докосване ни дразни. Замисляли ли сте се защо сте спрели да се прегръщате? Липсата на жажда за прегръдки не е признак на умора. Не може да ви умори нещо, което ви доставя удоволствие. Разбира се работата, децата и другите задължения могат да изпиват силите ви, но не може в края на тежкия ден да нямате желание да се притиснете до своя любим.

"Заради сезона е"

Една жена се разболяла през зимата. Не искала да става от леглото, не искала да излиза, не искала да гледа телевизия - просто лежала под одеялото и плачела. Не могла да обясни за какво плаче - в крайна сметка се стигнало до ходене по лекари и взимане на хапчета. Мъжът й, който допреди това бил чувал за депресия само по телевизията, бил ужасно уплашен и затова раздразнен. Казвал "Не се прави на луда, вземи се в ръце". В крайна сметка жената се оправила, но партньорът й си запазил определено мнение. Преди да се разделят, той казал "Няма да търпя истериите ти всяка зима". Всъщност причината не се крие в сезона, нито в този ужасен проблем депресията. Истината е, че зимата ще свърши, но вие няма да спрете да плачете, ако живеете с мъж, когото вече отдавна не обичате. Не прехвърляйте отговорността на сезоните.

"Нормално е първоначалната еуфория да премине, това не е повод да се разделим"

Да, еуфорията преминава, но всичко друго си остава. Ако с нея са изчезнали и други емоции - проблемът не е в еуфорията.

"Имаме чисто партньорски отношения"

Днешно време е модерно да се смята, че партньорството гарантира щастлива семейна връзка. Разбира се можете само да се радвате, ако бъдещият ви мъж ви е и добър приятел. Но ако тъй нареченото партньорство е единствената причина да сте заедно, замислете се дали си заслужава. Приятелството никога не е било повод за женитба.

"Няма какво по-добро да очаквам"

В любовните връзки няма понятия като "по-добре" и "по-зле". Има "щастлива съм с него" или "не съм щастлива с него". Черно и бяло, да и не. Няма междинни фази, макар илюзорните "преходни периоди" често да ни дават надежда за спасение. Имайте предвид, че "добре ми е с него", "всичко е наред" и "имаме нормална връзка" се равняват на "не съм щастлива с него". Замислете се дали наистина сте щастливи. Без никакви условности и "но"-та. Харесва ли ви да се будите до него, както в началото на връзката ви? Секва ли ви дъха? Харесва ли ви да произнасяте името му? Или вече отдавна ви е все тая? Равнодушието е измамно чувство, не достига до раздразнение, но е много далечно и от любовта. Може би вече ви е все едно дали се събуждате до него или до някой друг. Но перспективата да останете сами ви плаши много повече от живота с човек, когото не обичате.

"Вече не съм на 18, за да се правя на капризна"

Винаги ще се намери някой, който да ви обяви или за твърде млада, или за твърде стара за нещо, което намирате за привлекателно. На 20 ще ви е рано да раждате, на 35 вече ще е късно, да запишете висше образование на 30+ ще е немислимо, а да се омъжите на 19 - прибързано. Неизвестно защо се смята, че на около 24 жената трябва вече да има ако не съпруг, то поне постоянен дългогодишен партньор, да е планирала кога и колко деца ще има. Не се сковавайте в тези общоприети рамки и търсете щастието си. Ако случайно изпитате смътно чувство за вина пред родителите си или пред вашия бивш-бъдещ съпруг, напомнете си колко щяхте да бъдете виновни пред себе си, ако бяхте прекарали половината си живот с мъж, когото не обичате.

"Имам твърде високи изисквания"

Да бъдеш обичан не е изискване, а условие за щастлив семеен живот. Мъжът трябва да има чувство за отговорност и мозък, всичко друго е бял кахър, ако има любов.

"Той ме обича" (или "Той е перспективен", "Ще имаме красиви деца")

А вие? Задайте си този въпрос, преди да си повторите за пореден път изтърканата "мъдрост", че мъжът трябва да обича жената повече, отколкото тя него. Само с материални блага не се постига щастие, а далечната перспектива, че партньорът някой ден ще стане богат и известен (впрочем това едва ли ще възроди любовта ви към него) не е повод да търпите и да чакате. Всякаквите героични жертви са уместни само при наличие на любов.

"Нали преди бяхме щастливи"

Това, че някога сте били щастливи, изобщо не означава, че винаги ще сте такива. Не е честно спрямо вас самите да се заблуждавате, че спомените ще могат да реанимират настоящето ви. Всеки има минало, благодарни сме на съдбата за прекрасните моменти, които сме имали. Целували сте се под Айфеловата кула и сте си мислили, че винаги ще е така? Не, сега пътувате към работа с метрото и спомените за Париж не ви стоплят. Усмихнете им се, пазете ги, но не им позволявайте да дирижират бъдещето ви.

Чувствата имат свойството да минават. Това е даденост, статистика. Всеки втори в един момент спира да обича половинката си. Това е нормално, независимо от възрастта, семейното положение и дадените обещания. Преди да се обречете на нещастен живот, замислете се какво ви очаква по пътя ви напред, ако захвърлите ненужния баласт. Престанете да се самозалъгвате и започнете нов живот.