Протагонистът, от чието име тече разказът, е анонимен специалист по информатика и... нещастен социален аутист – животът му е изолиран, лишен от приятелства и от пълноценни отношения с жени.

Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.

В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият и сексуалният либерализъм означават разширяване на полето за борбата и обхващане на всички възрасти и всички класи в обществото.

Авторът

Той е най-прочутият жив писател във Франция. Роден е на 26 февруари, 1958 г., на френския остров Реюнион, близо до Мадагаскар.

На личната си интернет страница е оповестил, че бохемски настроените му родители (майка му е анестезиолог, а баща му – планински водач) „губят интерес към съществуването му много скоро след неговата поява на бял свят”. Учи за агроном. Преживява мъчителен период на безработица и остра меланхолия, който води до няколко престоя в психиатрични клиники.

Един прекрасен ден започва работа като специалист техническа поддръжка във Френското народно събрание...

***

На тридесет и шест годишна възраст публикува първия си роман - „По-широко поле за борбата”, третиращ смазващо скучния живот на компютърните инженери.

Уелбек е титуляр на всички авторитетни френски награди за литература, а през 2010 г. стана носител на „Гонкур“.

Творчество

Провокативен, скандален и неочакван както в личния си живот, така и в творбите си, Мишел Уелбек приковава вниманието с парещия си сарказъм, некоректния език и емблематичния песимизъм по отношение устройството и бъдещето на света, който обитаваме.

Освен като новелист, Уелбек се подвизава и като поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-дискутираните и превеждани съвременни френски творци.