Денят на влюбените или Свети Валентин може да е кръстен на християнски светия, но всъщност има по-скоро светски характер.

За възникването на празника се носят редица легенди. В тази статия ще опишем по-разпространените и интересните от тях.

Свещеникът, помагащ на влюбените

Най-разпространената легенда разказва за свещеника Валентин, който тайно женил войниците на римската империя за техните любими дами. Смята се, че по онова време браковете в армията били забранени, тъй като свободният неангажиран със семейство войник можел по-лесно да жертва живота си на фронта.

Император Клавдий ІІ наказвал сурово онези, които нарушавали наредбата за безбрачие. Затова когато разбрал, че полевият лекар и при това свещеник Валентин провежда тайни венчавки, владетелят заповядал виновникът да бъде хвърлен в затвора. Много скоро била изнесена и окончателната присъда – смърт. Легендата гласи, че преди смъртта си Валентин написал кратко прощално писмо до любимата си и го подписал „Твой Валентин“.

По-късно свещеникът бил канонизиран като светец, а последното му писмо основало традицията да се подаряват любовни картички „валентинки“. Денят, на който влюбените празнуват, всъщност е денят на смъртта на Валентин. Според легендата той е бил екзекутиран точно на 14 февруари.

Празник на женското плодородие

Втората легенда гласи, че в древен Рим в средата на февруари се е чествал празник на женското плодородие, наречен Луперкалий. Празникът представлявал своеобразно поклонение към еротизма, обединяващо в себе си отдаване на почит на богинята на „страстната любов“ и бога Фавън. Ежегодно в определен ден на свещено за римляните място се принасяли в жертва животни. Кожата им се одирала и от нея се правели ритуални бичове.

След обилната празнична трапеза, на която вероятно присъствали само мъже, представителите на силния пол се събличали голи и тичали по града, удряйки с бичовете си всички жени на детеродна възраст. Смятало се, че бичуваните на този ден дами скоро ще забременеят и ще имат леко раждане. В края на празника се събличали и жените. Не е изключено тържеството да е завършвало с оргии, след които някои жени наистина да са забременявали.

Според легендата тези „развлечения“ са възникнали не като повод за веселба, а като акт за подобряване на демографската ситуация. По онова време в Рим имало вълна от спонтанни аборти и много жени раждали мъртви деца. Оракулът, към когото се обърнали за съвет, казал, че само удрянето на жени с кожи на жертвени животни може да предотврати измирането на нацията.

Лупрекалий се празнувал почти 800 години и бил отменен само след окончателното възцаряване на християнската религия в Рим. Но тъй като празникът бил много популярен сред местното население, пълната му забрана би предизвикала бунтове и народни вълнения. Затова свещенослужителите постъпили така, както често се прави с езическите празници. Заменили Лупрекалий с нов празник, честващ християнската любов и избрали за символ човек, който е умрял за стремежа си да помага на влюбените.

Патрицият, жертвал живота си

Според тази легенда Валентин не бил свещеник. Той бил просто един от първите тайни християни, а бидейки и патриций (представител на висшата класа в Рим) можел да провежда обреди за кръщаване и венчавка. Валентин покръстил слугите си, а когато двама от тях признали, че се обичат, решил да ги венчае по християнски обичай.

По време на сватбата в дома му нахълтала градската стража и арестувала слугите. Като благородник Валентин би избегнал наказанието, докато слугите му веднага били осъдени на смърт. В желанието си да ги подкрепи в този труден за тях миг, патрицият написал няколко реда на червена хартия с формата на сърце. Смятало се, че този знак символизира християнската любов.

Отначало Валентин смятал да прати писмото по малко сляпо момиче, предполагайки, че стражите ще го съжалят и няма да го наранят. В последния момент обаче патрицият си променил решението, отишъл лично в тъмницата и уредил слугите му да бъдат помилвани, жертвайки собствения си живот. Преди екзекуцията той дал на сляпото момиченце писмо-сърце. Казват, че момичето прогледнало и пораснало много красиво.

Тази история звучи толкова нагласено, че имаме всички основания да я смятаме за измислена десетилетия по-късно от споменатите събития.

Плебеят, влюбил се в дъщерята на тъмничаря

Тази легенда гласи, че Валентин е бил плебей (представител на низшата класа в Рим). Поради някакво провинение бил затворен в тъмницата, откъдето трябвало да излезе след няколко месеца. Но съдбата си направила лоша шега с него.

Веднъж Валентин видял дъщерята на надзирателя и се влюбил в нея. По невероятно стечение на обстоятелствата момичето отвърнало на чувствата му и възползвайки се от положението си започнало да го посещава тайно.

Разбира се, щом бащата разбрал за това, той се разгневил и уредил бърза смъртна присъда за Валентин. Дори било направено изключение за провинилия се – плебеят не бил обесен, а обезглавен с меч. Преди смъртта си Валентин написал писмо до любимата си, но тя го получила чак след екзекуцията. Затова не могла да му помогне.

За сметка на това опечалената девойка разказала историята си на човек от обкръжението си. След време разказът се превърнал в легенда, а Валентин станал известен като човек, пожертвал живота си за страстната и предана любов.

Свещеникът-престъпник

Друга легенда гласи, че Валентин бил свещеник, който имал достъп до килията на християните. Те били подлагани на ужасни мъчения и унижения, тъй като християнството още не било национална религия. Първите християни били жестоко преследвани и най-често убивани. Валентин организирал заговор със стражата и организирал няколко бягства. Но когато заговорът бил разкрит, самият свещеник бил хвърлен в тъмницата и екзекутиран след ужасни изтезания.

В тази легенда не се споменава нищо за влюбени. Тя разказва само за християнската любов към ближния и съчувствието, което проявил Валентин към заточените християни.

Отношението на църквата към Свети Валентин

Православната църква има противоречиво отношение към Деня на влюбените. Много свещенослужители смятат празника за чужд и дори езически. Работата е там, че свети Валентин е мистична фигура и съществуването му не е потвърдено от никакви документи.

Римо-католическата църква също не разполага с доказателства за съществуването му, а за „титлата“ свети Валентин претендират едновременно двама светии – Валентин Римски и Валентин Интерамнски. И двамата са ранни християнски мъченици, загинали чрез екзекуция след жестоки изтезания. Според някои източници на 14 февруари 269 г. наистина е бил убит християнин на име Валентин. Не се знае обаче за какво точно е бил обезглавен.

Тъй като легендите за свети Валентин са до голяма степен съмнителни, през 1969 г. празнуването на католическия Ден на свети Валентин е отменено като общоцърковно събитие. В наши дни празникът не е официален.

Но каквато и да е историята на възникването на Деня на влюбените, празникът се чества с удоволствие от хората навсякъде по света. Влюбените си подаряват бонбони, плюшени играчки, картички и цветя. Много хора използват деня, за да направят своите признания в любов или предложения за брак, а сивите зимни улици разцъфват с ярки букети и красиви балони. И това е чудесно!