По повод провежданата от 1 до 10 ноември кампания “С безопасно пътно превозно средство през зимата”, продължаваме по темата, като днес обръщаме внимание върху проблема около велоалеите у нас.

Истината е, че каквото и да си говорим по този въпрос, колкото и велоалеи да се поставят из улиците на страната ни, факт е, че те не са достатъчно, и животът на всеки един колоездач у нас, имал смелостта да излезе с велосипеда си директно на пътното платно за автомобили, и да се изправи лице в лице с фучащите с яростна скорост срещу него автомобили, е в риск да загуби живота си.
Неотдавна всички станахме свидетели на новите велоалеи и велосипедни ленти в София, Пловдив, Варна и други градове. Наред с изненадата и коментара, че ето, видите ли, все пак “нещо се прави”, остават и забележките към качеството на изграденото и към нивото на безопасност на колоездачите.

Много от нас пътуват всеки ден с велосипедите си из улиците на българските градове. Това и налага самите ние, като колоездачи, да сме наясно с голяма част от местата и качеството на съществуващите велоалеи – както с новите, така и със старите. Нека обаче да се опитаме да придобием по-ясна представа за ситуацията и да си направим обективна равносметка какви са постиженията при изграждането на велоалеите у нас, в частност, на столичната велосипедна мрежа.

За да бъдем оптимално обективни обаче, се наложи да се запознаем с основните критерии и изисквания за осъществяването на една качествена и безопасна велосипедна инфраструктура. Ето ги и тях:

Безопасност : Добре, тук оценката е положителна. Но дотолкова, доколкото и докогато велосипедистът се намира върху велоалеята. Излезе ли от нея, той попада сред вихъра от прелитащи край него автомобили. И тук именно идва ред на следващия критерий...

Непрекъснатост: Само се замислете на колко места в София например има велоалеи и колко дълги са те. Толкова по въпроса. Факт е, че всяка една европейска столица и голям град притежават такива километражни велоалеи, за каквито не можем и да си представим, ако не сме излизали извън страната си.

Комфорт: Тук нямаме забележки. Велоалеите, дотолкова, доколкото ги има, са широки и отговарят на европейските стандарти.

Директност: Колко от велоалеите могат да ни отведат директно без прекъсване до набелязаната цел?

Накратко казано: има още много какво да се желае. За утеха ни остава надеждата, която Евгени Крусев, зам.-кмет по транспорта, вдъхна на софиянци от студиото на БНТ преди месец, след като обеща нови стоянки и велоалеи. По думите му се очаква зоната за велосипедистите да се разраства и да става все по-удобна, безопасна и приветлива за тези, които желаят да ползват велосипеди за придвижване.

На финала призоваваме всички велосипедисти, а защо не и пешеходци, да споделят мнението си по въпроса, както и да ни разкажат за свои лични впечатления и преживявания, свързани с моментите им, карайки велосипедите си върху пътното платно. Доколко сте доволни от изградената инфраструктура за велосипеди и от какви подобрение още има нужда тя?