Понякога миналото може да бъде твърде настоятелно и да ни натежи до такава степен, че да не сме в състояние да посрещнем настоящето с усмивка.

Всеки от нас си има по един или няколко субекта от миналото, които продължават да оказват токсично влияние върху нас, макар и отдавна да не са част от живота ни. Истината е, че самите ние носим вина за това, тъй като все още не сме се научили да късаме с миналото.

Да, в живота ни се случват, както прекрасни, така и много несправедливи неща, които ни карат да страдаме и остават отпечатък върху мисленето ни, но част от израстването ни е да се научим да продължаваме напред и да преглъщаме и това, което не ни харесва.

И дори да ни се струва, че сме надживели любовните си огорчения и да сме започнали нова връзка, в която сме щастливи, е напълно възможно да сме се заблуждавали и да допуснем духовете от миналото да окажат влияние върху отношенията с настоящата ни половинка.

Всъщност миналото може да повлияе неблагоприятно във всеки аспект от професионалния и личния ни живот, не само върху любовта. Понякога то може да спре развитието ни и да ни завлече надолу, но това е така, само защото ние сме го допуснали.

Ключът към щастието се крие в свободата, която всеки човек избира дали да притежава. И макар да зависи от самите нас, много рядко успяваме да постигнем душевен мир и да си я дадем. Причините за това могат да бъдат много, но една от най-основните е възпитанието, което получаваме и влиянието, което оказва характерът на родителите ни. Естествено е, когато все още сме деца, да приемаме всичко, което те ни казват за абсолютна истина без да оспорваме. След време, обаче разбираме, че животът не е черно-бял и всъщност нищо не е напълно правилно, или напълно грешно. Постепенно ни се налага да свикваме с нюансите, а границите, които сами си поставяме, единствено ни пречат. Следователно често се възмущаваме от постъпките на другите и ги обвиняваме, защото са ни наранили по някакъв начин, което е разбираемо, но всъщност не е никак здравословно, спрямо самите нас. Ако се освободим от навика си да преценяваме постъпките на околните, съобразно нашите разбирания за допустимо и недопустимо, бихме били много по-щастливи и спокойни. И колкото и да ни е близък един човек, не е добре да го осъждаме за грешките му, защото това ще тежи много повече на нас, отколкото на него. Дори и когато преживяваме любовно или друго житейско разочарование, е хубаво да го подминаваме и да търсим начин да се почувстваме по-добре, вместо да търсим вина и това да ни пречи да продължим напред.

Единственото, което трябва да запазим от миналото си, са поуките и уроците, колкото и сурови да са те. Прилагайки ги в настоящето, животът ни ще бъде по-добър, а решенията – много по-мъдри.