Автор
Woman.bg

Как да помогнем на първокласника да се адаптира?

Началото на училищния живот може да е истинско изпитание за детето - все пак то попада в един съвсем нов свят.

Адаптацията е процес на физическо и психическо преустройство, приспособяване към нови условия на живот. Детето-първокласник може да се адаптира напълно за два месеца, но понякога всичко се проточва до половин година.

Колко време отнема адаптацията към училище?

Ето за пример един реален случай. По-големият син дълго не могъл да свикне с училището - отслабнал значително, постоянно бил в лошо настроение, казвал, че не иска да ходи на училище. Младите родители още не знаели как да подпомогнат адаптацията му и затова тя продължила около 7 месеца. Когато дошло време малкият син да тръгне на училище, майката започнала да му помага още от първия месец, следвайки съвети от детски психолог. Само два месеца след началото на учебната година детето започнало да се чувства комфортно в училище и да посещава часовете с удоволствие.

Процесът на адаптация на малкия ученик зависи от психоемоционалното и интелектуалното му развитие, от навиците му за общуване и от особеностите на характера му. Немаловажна е и ролята на родителите - те трябва да обръщат внимание на детето и да говорят с него за това, което се случва в училище.



"Диагностика" на адаптацията на първокласника

По какви признаци майката и бащата могат да разберат, че детето се адаптира добре или пък обратното - че има затруднения?

Признаци на добра адаптация на детето към училище:

* то се държи спокойно, усмихва се и се шегува;

* дава добри отзиви за учителите и съучениците си, говори разпалено за това, което е научило в часовете;

* възприема нормално новия си дневен режим (не капризничи преди лягане, става лесно сутрин);

* усвоява с лекота учебната програма.



Признаци на лоша адаптация на детето към училище:

* то е раздразнително и обидчиво;

* много се уморява, дълго не може да заспи, затова сутрин става с усилие;

* често се оплаква от съучениците и учителите;

* има трудности при писането на домашни (не може да се справи без помощта на родителите, постоянно се разсейва, бързо се уморява).

Вече споменахме, че родителите играят важна роля в адаптацията на малкия ученик. Затова ще споделим с вас съвети от професионален детски психолог:

1. Ако детето закъснява да се прибере след училище или разходка, не му се карайте. През този период за него е важно да изгради личен контакт с други деца, да намери своето място сред съучениците.

2. През първите месеци от учебната година не претоварвайте детето с частни уроци и спортни тренировки - те не само му носят допълнително напрежение, но и стрес, свързан с новото занимание и общуването с непознати деца.

3. Внимателно изслушвайте разказите на детето за училището, часовете, учителите, съучениците. Ако то не е склонно да прояви инициатива да говори за това, разпитвайте го какво ново и интересно е станало днес в училище.

4. В никакъв случай не критикувайте детето за това, че нещо не му е удава - така само ще задълбочите проблема. Освен това критиката от страна на родителите може да доведе до психологична травма и наувереност в себе си. Същото правило важи и за сравняването на детето с други деца (с техните постижения или провали) - избягвайте това! Ако малкият ученик се е провинил сериозно, можете да демонстрирате недоволството си, но само спрямо конкретната постъпка. Не бива да казвате, че самото дете като цяло е "лошо".

5. Хвалете детето дори и за малките му успехи.

6. Не е добре винаги да помагате на детето за домашните или още по-зле - да ги правите вместо него. То трябва да се опита да изпълни задачите си само. Само ако не успее, можете да му помогнете. Но с времето вашата роля в това трябва да става все по-малка. Иначе в бъдеще детето ще се справя много трудно с домашните работи от училище.

7. Непременно се грижете детето да спазва точен режим за деня.

8. Когато се разделяте с детето сутрин, заредете го с позитивна нагласа, говорете му с доброжелателен тон. Не бива да го плашите и да го предупреждавате "Ако не се държиш добре в училище, ще те накажем вкъщи". Бъдете му подкрепа, казвайте му, че непременно ще се справи с всичко.