Автор
Woman.bg

Как да открием вредните съставки в козметиката

Какво е общото между Мирандa Кер - най-известния австралийски модел на Victoria’s Secret, Али Хюсън - ирландска бизнес дама, съпруга на Боно от U2 и майка на 4 деца, и Алън Маккензи - най-известния шотландски интериорен дизайнер?

На пръв поглед едва ли ще намерите нещо, което ги свързва. Истината е обаче, че и тримата имат общ интерес и обща кауза - биокозметиката. И тримата са създали свои марки биокозметика и са превърнали това свое начинание в призвание, като продължение на усилията им да направят здравословния и етичен начин на живот достъпен и популярен.

Концепцията на биокозметиката е да използва мощната сила на природните съставки в грижата за красотата, без ненужни и вредни химикали, като по този начин подпомага естествените регенериращи сили на кожата в борбата ѝ с вредите на околната среда и стреса. Основателите на такива компании знаят, че като най-голям орган в тялото ни кожата трябва да се „храни” и поддържа само с полезни за нея съставки. В продуктите се влагат растителни масла и екстракти, доказали през вековете силата си да се грижат за младостта на кожата.

През последните години популярността на биокозметиката расте в световен мащаб. Въпреки че съществуват редица сертифициращи органи и техните лога върху опаковките могат да ни помогнат да направим своя избор, най-добре е сами да се научим да разчитаме информацията върху етикетите.

Как да се ориентираме в състава на козметичните продукти?

Ето някои от най-често срещаните вредни съставки, които е добре да избягваме:

Диетаноламин (diethanolamine, DEA): Среща се често в шампоани, лосиони, кремове, спирали за очи и фон дьо тен. Образува богата пяна, придава кремообразна консистенция и коригира рН на продуктите. Сам по себе си ДЕА не е опасен, но може да взаимодейства с други съставки в козметичния продукт и да образува изключително силен карциноген, наречен нитрозамин. Той се абсорбира лесно от кожата и се асоциира с рак на стомаха, черния дроб, пикочния мехур и хранопровода.

Фталати (phthalate, diethyl phthalate): Какъв е този аромат? За съжаление няма как да знаете. Парфюмът се смята за търговска тайна, така че компаниите производители не са задължени да разкриват какво съдържа той, а в много случи това са десетки синтетични химични съединения, сред които и фталати. Тъй като почти всички козметични продукти и продукти за лична хигиена са ароматизирани, фталатите са доста разпространени. Те могат да нарушат хормоналния баланс и да доведат до свръхтегло, репродуктивни проблеми и проблеми с развитието на плода при бременни. Въпреки че под натиска на потребителски организации някои фталати постепенно се премахват от козметичните продукти, диетил фталата (DEP) все още се използва в много продукти, включително и в парфюми.

Парабени (methyl-, ethyl-, propyl-, butylparaben): Използват се за инхибиране на микробния растеж в най-разнообразни продукти, като храни, медикаменти и козметика. Като консерванти парабените са много ефективни и евтини, но могат да предизвикат дразнене и контактен дерматит, а при взаимодействие с UV лъчите да ускорят процеса на стареене на кожата. Парабените донякъде имитират действията на естрогена и могат да доведат до ендокринни нарушения. Тревожни данни от публикувано наскоро проучване на Университета в Рийдинг (Великобритания) сочат възможна роля на парабените при развитието на рака на гърдата.

Минерално масло/течен парафин (petroleum, liquid paraffin, mineral oil, petroleum jelly): Минералното масло е широко разпространен петролен дериват и е класифицирано като карциноген. То няма абсолютно никакви подхранващи свойства и може да предизвика алергии, кожни раздразнения и обриви. Според учени от Университета Джонс Хопкинс минералното масло е вторият по важност фактор за преждевременното стареене след слънцето, тъй като забавя регенерацията на кожата. Независимо от това козметичната индустрия все още го влага в балсами за устни, лосиони и кремове, то е и основната съставка в много от популярните марки бебешко олио и други бебешки продукти.

Източник: Novinar.bg